Българинът, който има 300 борби с... мечка

Автор: Красимира СТАНКОВА

„Мечката се казваше Иван, имахме над 300 борби в Италия, бяхме голяма атракция... – казва Атанас Атанасов, който е един от първите, който влиза в сблъсък с хищника под купола на цирка в края на 90-те години. - Имаше много голям интерес от страна на публиката и за 6 месеца обиколихме 26 града в страната.“

Българския исполин, с тегло 130 кг, е към края на спортната си кариера. Зад гърба си има три медала от европейски първенства в свободната борба, става 4-и в света и пети на олимпийски игри, когато получава необичайна оферта да се пробва .... в цирка.

„Видя ми се интересна – признава трикратният победител на турнира „Дан Колов“. - Предложението дойде до олимпийския шампион Еньо Вълчев с молба да прати зет си Кирил Барбутов, с когото бяхме в една категория, и вървеше след мен. Но той отказа и предложи на мен. Обучих и Петър Гендов, който сега е кмет на Елхово. Включи се в 6 срещи. Играехме ролята на гладиатори в римско време. Имаше всичко – Гай Юлий Цезар, кеч борби, мечове.... и разбира се, ... мечка. Огромен интерес, залата беше постоянно пълна.“

И допълва, че с хищника се е опознал бързо. „Тежеше към 400 килограма, трябваше само да свикне с миризмата ми и щом ме подуши, нямаше проблем – уточнява българският борец. - Разбира се, имаше намордник и ръкавици на лапите. Не съм имал инциденти, но миризмата на мечката беше ужасна. След това тичах в банята... Всеки ден имахме по две представления, невероятно преживяване...“

Всъщност, както случайно получава офертата да замине за Италия, така случайно се захваща и с борба, за да стигне след време до олимпийския форум и до най-добрите в света.

Роден е в ямболското село Стара река. И още в тийнейджърските си години върви едър младеж. А за градско първенство училището няма борец в тежка категория и го взимат в отбора. Но Атанас, тогава 15-годишен, губи от непретенциозния Станчо от съседното село Калчево. Това амбицира младежа да вземе реванш. И след срещата пита връстника си при кого тренира.

Така започва работата на бъдещия медалист от големи първенства с треньора Величко Пенчев. След само 6 месеца тренировки Атанасов побеждава Станчо на турнира „Седемте колоса“ в Ямбол.

После съдбата му сервира ново предизвикателство. Закриват юношеския отбор и младежът започва да тренира с мъжете.

„Търкаляха ме, мачкаха ме, но ме харесаха, защото не се отказвах, и ме оставиха в отбора – връща лентана Атанас. - Тренирах предимно с Васил Христов, който се бореше на 62 килограма при мъжете, а аз на 90 при юношите. След година станах шампион на България, а той се отказа да ме тренира, бях натежал и заякнал....“

После идват титлите при младежите, както и при мъжете. А в дебюта си на „Дан Колов“ през 1985-а става втори, губи единствено от бъдещия олимпийски шампион Давид Гобеджишвили от бившия СССР. Битката се повтаря и на европейското първенство същата година, както и на олимпиадата Сеул 88, на която Атанасов остава в подножето на медалите, пети.

„Тогава с Валентин Йорданов се борихме в един ден – спомня си българският борец. - Не успяхме да се адаптираме, не бяхме във форма, загубихме от посредствени борци. Но приемам пораженията мъжки, не гледам назад...“

Именно характерът, кален в спорта, след това му помага и в живота.

След края на състезателната си кариера започва успешен бизнес в земеделието. Обработва 16 000 декара земя и има близо 400 работници. Промените обаче застигат и него. Принуден е да продаде всичко в България и заминава с еднопосочен билет за Германия, където неговата дъщеря е приета да учи. Там започва от нулата. Първо се захваща със строителство и на третата година вече има собствена фирма. После започва да отдава стаи под наем. И така вече 17 години.

„Лесно свикнах в Германия, защото имах цел да успея, а и най-близките ми хора бяха до мен, което ми даваше допълнителна увереност – признава Атанасов, обявен за спортист №1 на изминалото столетие в Ямбол. - Тръгнах без да знам език, без да знам какво ще работя, всичко стана постепенно, с добро планиране. Сега фирмата е семейна и всички ми близки работят там.“

И подчертава, че вкъщи общуването е само на български, а предпочитаната храна е българската кухня.

Всяка година двукратният европейски вицешампион се прибира в родината, заради голямото си хоби – лова, но и да се види с приятели. А през тази година се отби да изгледа на живо и схватките от турнира „Дан Колов“, за който си резервира самолетен билет 2 месеца по-рано....

„Постоянно следя борбата, спортът много ми е дал – казва Атанас Атанасов. - Имал съм много хубави моменти, и много загуби. Но те ме научиха да се изправя и да продължа...“