Германците повериха талантите си на българин

сн. Личен архив

Автор: Красимира СТАНКОВА

Олимпийският център на Германия по борба в Лайпциг отскоро си има нов треньор. Емил Тонев заема поста наставник за област Саксония от началото на месеца. И се грижи за подготовката на момичетата до 15, до 17 и до 20 години и същевременно е помощник на Кристоф Евалд в представителните отбори за тези възрасти от 2022 г. 
Под негово ръководство са още 22 клуба от областта.

„Тук не допускат чужденци, големи националисти са – казва световният шампион за юноши от Кали '92. - В националните им състави са само немски състезатели или такива, родени в Германия. Самият аз в началото бях приет с недоверие. Имаше и упреци, защо съм поканен. Но федерацията им отговори, че заемам мястото заради професионалните ми успехи. Всъщност тук, ако има чужденци, то е да се учат от тях и да черпят опит.“

Като повечето български борци, и Тонев дълги години се бори в Бундеслигата. Първите му ангажименти са още от 2000 година. Състезава се за „Пирмазенс“ пет сезона, още четири за „Айч Метерних“ (Коблец). После управлява хотелиерски бизнес на немска земя. Но преди пандемията, през 2019-а, е поканен от последния си клуб да подготвя момичетата на отбора. И най-вече да ги учи на техники.

През 2021-а една от неговите състезателки Марта Франк взима сребро на европейското за кадетки в Самоков. А през 2023-а сестра ѝ Етна става пета на шампионата на континента до 17 г. в Тирана. Тогава немският тим се нарежда втори в отборното класиране с пълен комплект медали - злато сребро и броц, а други три момичета остават на крачка от подиума - пети. Клара Винклер (40 кг) ликува с титлата. Същата година Лота Инглиш (73 кг) е втора в света.

„Винаги съм готов за лагер в България или нашите момичета да дойдат в Германия – продължава Тонев. - Единственото ми условие е да има поне 30 състезателки, за да разполагам с повече спаринг-партньорки. За жалост от българска страна не мога да ни подсигурят, нямат толкова момичета. Затова ходим в Азербайджан, например. Там освен свои състезателки, домакините бяха поканили и турски отбор, стана много хубав лагер. Миналата година бяхме също в Унгария, където направиха уникален център на три етажа. И на всеки от тях има по 8 тепиха. Събраха се близо 150 състезателки...“

И допълва, че германците успяват да си организират лагери с бюджет, далеч по-малък от нашия. „Техният е 250 000 евро на година, за всяка възраст по около 50 000 евро – казва наставникът. - А в България, доколкото знам, е към 3,5 милиона лева или около 1,8 милиона евро... Освен това тук няма заплати, всеки работи нещо друго, спортът е хоби, и го практикуват в свободното си време. За лагери се събират по около 3 седмици на година. Почти няма и премии за световни, олимпийски шампиони...“

Въпреки това стигат до отличията на големи първенства.
На игрите Токио 2020 Алине Фокен ликува със златото при 76-килограмовите. За успеха е премирана от държавата с 20 000 евро, но след като плаща данъци от 8000 евро, остават ѝ 12 хиляди.
„Тогава тя си продаде старата кола и изтегли заем, за да доплати за електрическа - уточнява специалистът. - А в България освен солидни премии, им дават и олимпийски пенсии.... Тук треньорът за подобен успех не получава нищо, дори и да е направил 10 шампиона. Но всички работят, правят го за държавата си...“

Като предимство на немската страна Тонев отчита, че още от месец ноември, си знаят бюджета и цялата програма за следващата година. Затова могат спокойно да работят. И се учудва, че в България понякога седмици по-рано треньорите научават дали ще имат пари за лагер или не.
„Аз така не мога на полусъединител, няма как да си подготвя състезателките – кометира Тонев. - Тук всичко е планирано, знае се кое след кое следва, има и йерархия. Наблюдавам и начина на организация в българския отбор. На голямо първенство, всяка си ходи с личния треньор и на стола всеки път гледаш друг човек. А къде е ролята на старши треньора, сякаш няма думата... И кого да слуша състезателят – личния треньор или селекционера. В Германия, когато се събираме, националният наставник поставя задачи и оттам се изпълняват надолу по веригата...“

Българинът е солидарен и с решението на германците в представителните им отбори да има само немски борци, което е гаранция, че ще преследват националните интереси.

„Самият аз пострадах от това, че в отбора бяха привличани чуждени – практика, която продължава и до днес – разкрива той. - Вместо да се вложи в юноши, младежи, избираха готови борци отвън.... Навремето бях шампион на България, а на големи първенства пускаха купен борц, които дори не е в тройката, но в него са вложени пари, затова го предпочитаха. Всичко беше предизвестено, това убива стимула... За олимпиадата в Атина през 2004-а също бях пренебрегнат. Тогава смениха треньора, който избра друг състезател, за когото игрите бяха първото голямо състезание при мъжете... Този манталитет е трудно да се пребори. Всичко това много пречи на българската борба.“

Тонев е възпитаник на русенската школа. Започва при Георги Драганов, а в спортното училище се подготвя при Георги Станев.

Още като ученик върви твърде слаб. И в пети клас тежи едва 26 кг. Но надвива с хъс съперниците си. На първия турнир взима медал - бронз. После от всяко следващо състезание се връща с отличие.

Състезава се по времето на Серафим Бързаков, Иван Джорев, Михо Боев, Иван Делчев, Анатолий Гуйдя, Иван Цонов...

И въпреки че е шампион, за световното при юношите в Кали (Колумбия) през 1992-а федерацията няма пари да го изпрати. 
Неговият клуб „Локомотив“ обаче решава да инвестира и му дава 2000 долара за път.

На първенството Тонев постига 6 победи, а на финала се справя с руснака Сихамир Османов. И тогава върви по-дребничък от съперниците си. Затова успехът му е посрещнат възторжено от публика със ставане на крака, аплодисменти и викове "Вива, България!".
„Преди срещата треньорът Михо Дуков ме потупа по гърба и ми казва: „Е, и второто място на световно първенство не е малко“ - споделя Емил. - Ей, като ме жегна нещо. И си казвам: Как така второ място? Амбицирах се. Излязох и го победих с 3:1. А щом слязох от тепиха, треньорът ме посрещна с думите: Браво, бори се като професор!...“

Още у нас Тонев загатва за треньорските си възможности. Шест месеца преди олимпиадата Пекин 2008 работи персонално с Елина Васева, която на игрите се класира на 7-о място. За олимпийския форум обаче не го взимат, нито пък получава финансови стимули, като останалите треньори. Затова решава да продължи в Германия, където за всичко си има точни правила.
„Тук казват „така“, значи „така“ ще бъде и нещата си вървят – споделя той. - А у нас всичко се променя, завърта, затова българската борба е в това положение. Иначе България ми липсва. И най-вече онова безделничество - да отидеш на кафенце, да се размотаеш...."

Завършил е Националната спортна академия, но за разлика от другите си колеги, избира за магистратура новата специалност... голф. Така става първият български лицензиран инструктор в този аристократичен спорт.

„Исках да е нещо различно – признава шампионът. - Тогава нямаше никаква литература и съм превеждал материали от английски издания. Сега често ме канят на различни събития... Имах идея да развивам голфа в туристическия бизнес. Но е изключително скъп спорт и кариерата ми тръгна в друга посока. Сега, когато имам време, гледам за удоволствие, играя рядко. Борбата си остава голямата ми страст!“