Пламен Паскалев: Ако си добър борец, ще си и добър боец

сн. Личен архив

Автор: Красимира СТАНКОВА

“Ако си добър борец, ще си и добър боец – казва Пламен Паскалев, четвърти на олимпийските игри Атланта '96. - Една година всички шампиони в UFC бяха борци с изключение на един.“

Повече от 20 години бившият национал в свободния стил живее в Щатите и е сред най-търсени и авторитетни треньори. А от 2010-а се грижи и за борцовата подготовката на Благой Иванов-Багата, първия българин влязал в топ 10 на UFC (б.р. най-престижната верига за смесени бойни изкуства).

“В основата на ММА е борбата – продължава той. - И когато си я практикувал още от детските си години, имаш основата, затова после много по-лесно прогресираш и в смесените бойни изкуства. Съвсем различно е, когато си минал през друг спорт и след това усвояваш техники от борбата. Благой има подготовка от самбото, затова бързо „попива“. В първите години нямаше загуба, стана шампион, три пъти защити титлата си, след това и възрастта си каза думата...“

Всъщност Багата е единственият боец в ММА, с когото той работи, заради другите си ангажименти в борбата. Познават се още от България, но професионалното им сътрудничество започа, когато Благой подписва професионалния си договор. И през повечето време подготовката им е в Меката на бойните спортове – Лас Вегас.

„Тук са всички, защото и централата на UFC e тук – допълва Паскалев. - Президентът Дейна Уайт изгради една успешна и печеливша верига, в която има точни правила. Изобщо не търпи такива, които са замесени в някакви престъпни действия, не е като в Европа. Ето, например, Джон Джоунс, най-добрият, той няма загуба. Предизвика катастрофа и избяга - веднага беше дисквалифициран, а титлата му отнета. Уайт води и сериозна битка с допинга. Има специална електронна система, която е задължителна за бойците от топ 15 на UFC. Всеки от тях трябва да я премине и да е запознат с това, какви препарати са позволени или не, какво следва да прави на допинг тестовете, какво поведениет трябва да спазва.... И така на всеки 3 месеца. Иначе няма право да излезе в октагона.“

Когато не е ангажиран с Багата, роденият в Генерал Тошево борец, тренира деца, най-малките са 5-6 годишни. Освен това е сред треньорите на университетските кампове, в които се събират стотици, практикуващи този спорт. Сред инструкторите са и много олимпийски медалисти.

„На няколко кампа, например, работихме с Рулон Гарднер, победил Александър Карелин на олимпиадата в Сидни 2000. - Той показва техники от класическата борба, аз от свободната. И така цяло лято. Тук много се държи на образованието, а то е много скъпо. Но ако детето има добри резултати в спорта, може в университета да получи пълна стипендия. Затова още от ранните години много инвестират в спорта, който формира и редица качества – дисциплина, постоянство, упоритост...“
Самият той получава образованието си в университета на щата Мисури, на 40 км от Канзас Сити, където прави впечатляваща кариера.

Отвъдокеанското му пътуване започва през 2003 година, когато получава предложение от треньора Робин Ерслан да подсили колежанския отбор. Тогава още се бори в Бундеслигата, но решава да приеме предизвикателството. Оказва се, че е доста по-голям от връстниците си, на 27 години, а повечето са на 18-20. Но по нищо не им отстъпва. За 6 месеца научава английски език. И постига впечатляващи успехи на тепиха, за да получи пълна стипендия.

Още първата година се пуска в тежка категория, защото отборът му.... няма състезател там. Макар че тежи 80 кг, надвива противници по 140-150 кг, за да завърши 4-ти в първенството. Бори се три години в колежа и приключва с внушителен резултат - 64 спечелени срещи и едва пет загуби. А с това оглавява класацията за най-много победи в историята на университета. За финал печели всичките си 18 битки в последната година (2006). В допълнение, три сезона влиза в топ 8 на най-добрите колежански борци в Америка. И в знак на признание, университетът го приема в Залата на славата си.
С тази респектираща визитка Паскалев е поканен през 2010-а да тренира олимпийския отбор на янките за игрите Лондон 2012 в Охайо.

По онова време там са Кайл Снайдер, Тервел Длагнев, присъединява се и Хенри Сехудо – все шампиони и имена, разпознаваеми в световната борбата. Българинът работи с тях 2 години. Снайдер печели първата си световна титла за юноши, и то в София през 2013-а, а сега е сред фаворитите за олимпийското злато в Париж 2024. Длагнев, който е с български корени, взима бронз в Лондон. А Сехудо, спечелил вече олимпийската титла в Пекин 2008, решава да се пробва да атакува второ злато, но безуспешно. Не попада в отбора, затова пък стартира кариера в ММА. И по-късно е първият олимпийски шампион с титла в UFC.

“Американците постоянно искат да научават нещо ново, ако може всеки ден - казва Паскалев - Затова, когато отидох, ме приеха много ентусиазирано. Доста хватки съм им показал и всеки от тях си подбира коя най-добре ще пасне не неговия стил, на неговата защита...“
И уточнява, че колежанската борба се различна от свободната. Срещата е от три части, няма хвърляния с големи амплитуди, точкуването също е различно.

Самият той не успява да стигне до медал от голямо първенство, но не съжалява. „Човек се учи от грешиките си, трупа опит“, казва философски той.

На олимпийските игри Атланта '96 е най-близо до медала. По пътя си бие все класни борци, шампиони. На репешажите преодолява и №1 в света Александър Лейполд (Германия), но в малкия финал губи от японеца Такуя Ота и остава 4-ти.

“Тогава Бувайсар Сайтиев (б.р. трикратен олимпийски шампион), с когото сме приятели, стигна финал. И  все ми казаше преди срещата: Стига си загрявал, разсей се. А аз не спирам – признава Паскалев. - Заради телевизионното време, имаше някакво забавяне. Ту загрея, ту спра и изстина, после пак. И когато излязох, не бях във форма. Иначе този японец, който го срещне по турнирите, все го биеше. И ако трябваше да се борим пак, щях да го победя още 10 пъти. Но тогава...“
Сайтиев печели първата си олимпийска титла в Атланта '96.

Двамата се борят и на следващите игри в Сидни 2000, този път и двамата нямат късмет. Попадат в една група с Брендън Слей. В първата среща Бувайсар побеждава Паскалев, но след това руснакът губи от Слей.

„После Сайтиев ми казва: Този американец трябваше да го биеш – разкрива българинът – Отговарям му: „Ама, аз от къде да знам, че ще паднеш...“ Чак после разбрах защо е искал да го бия.... Тогава системата беше друга, борихме се по групи и само първият продължава.“

Същият американец печели златото в Сидни след дисквалификация на шампиона Александър Лейполд заради допинг. За Слей това е първо и единствено отличие в кариерата. „Американецът не беше лош борец, но не и нещо особено – признава българинът. - След като паднахме, Сайтиев ме викна и гледахме заедно олимпиадата от трибуните (б.р за руския борец това е първа загуба в кариерата дотогава)....“

Паскалев е възпитаник на спортното училище в Добрич, където с него работи Петър Петров. След това тренира при Огнян Макавеев, докато е студент в НСА. А в националния отбор се подготвя при Иван Цочев, който го води и на олимпиадата.
„Пламен беше един от най-интелигентите борци – казва Цочев. - Винаги се интересуваше, гледаше, търсеше отговори. Не чакаше само на треньорите, дори знаеше повече от тях.“

Въпреки че е далеч от родината, Паскалев признава, че продължава да следи българската борба. И не крие, че вижда спад.

„Всичко опира до дисциплина, навици и в това да си гониш целите – категоричен е той. - Без дисциплина нищо не става. Това се отнася за всички спортове, не само за борбата. Ето какво стана с Роналдиньо – един успешен футболист, който купоните и алкохолът, го затриха. И Роналдо – от бедно момче се превърна в един от най-успелите футболисти....“