Филип Кривиралчев

Филип Кривиралчев (1932-2019) е един от най-успешните наши треньори в класическата борба.

Той извежда тима до първата и единствена засега световна отборна титла – от първенството София 1971. Тогава българските „лъвове“ изпреварват колоса Русия със 17 точки, а надпреварата е пред препълнените трибуни на стадион „Васил Левски“.

Със злато ликуват Петър Киров, Георги Мърков и Александър Томов, Христо Трайков и Стоян Николов са сребърни медалисти, а „бронзови“ - Стефан Ангелов, Кирил Димитров и Марин Колев. На 4-то място са Стоян Апостолов и Борис Бутраков, но класирането им носи точки за отборната надпревара.

Кривиралчев е начело на тима 10 години (1967-1977) и води отбора на три олимпиади.

За това време неговите възпитаници печелят 82 медала от големи форуми, като титлите са 33 (4 олимпийски, 12 световни, 17 европейски).  А само от олимпиади златните отличия са 4, сребърните - 5, бронзовите - 3.

През 1973-а класиците за първи път стават европейски отборни шампиони с три златни и 6 сребърни медала от първенството в Хелзинки.

Роден е в Копривщица. Баща му е бил гайдар, занимавал се е със земеделие и скотовъдство.
Но момчето има наклонност към спорта, макар че се научава да свири на музикалния инструмен от ранна детска възраст, изявява се по събори и печели награди.
Редом с музиката се увлича и по борбата. А след като завършва местната гимназия, учи педагогика в София, която му помага в треньорската професия на по-късен етап.

През 2023 година семейството му учреди награда, която се връчва на най-добрия треньор на турнира "Георги Райков" в Копривщица. Първият носител е Николай Кашинов от "Рилски спортист" (Самоков).