Радослав Радославов
Радослав Радославов води националния отбор 4 години - от 1972 до 1976-а.
За този период няма голямо пръвенство, от което тимът да се е върнал без медал.
Под негово ръководство Хасан Исаев става два пъти световен шампион (1974,1975).
А на европейското в Мадрид през 1974-а националите са втори в отборното класиране след състава на бившия СССР, който взима една титла повече.
Тогава България доминира в 4 поредни категории, шампиони са Огнян Николов (52), Пано Желев (54), Дончо Жеков (62), и Иван Василев (68), бронз добавя Янчо Павлов (74).
Роден е на 16 юни 1935 г. в Русе.
Кариерата му започва в родния му град. Първо тренира деца, юноши и младежи.
Сред неговите малки възпитаници са бъдещите медалисти от големи първенства Огнян Николов, Иван Илиев, Спас Ангелов.
С Огнян Николов наставникът има по-близка връзка, тъй като брат му Александър е женен за майка му, която сключва втори брак. При него момчето започва първите си тренировки, които след това продължават и в националния отбор.
С всичките си възпитаници треньорът има много близки отношения, а те го наричат татко Руди.
Успехите му на местно ниво не остават незабелязани от ръководството на федерацията, която първо го назначава за старши треньор на юношите после и на младежите. След това застава начело и на мъжкия тим.
Най-силното му първенство е световното в Истанбул през 1974. Българите са втори в отборното класиране след СССР, завършват с 5 медала - титла на Хасан Исаев, сребро на Дончо Жеков, Янчо Павлов и Исмаил Абилов, както и бронз на Боян Боев.
След треньорската си кариера работи няколко години като секретар в БФ Борба. Но се разболява, умира на 65-годишна възраст, на 10 януари 2000 г.
©bgwrestling.bg