Връчват първите трофеи през 1971 г.

Автор: bgwrestling.bg

Златните пояси на турнирите „Дан Колов“ в свободния стил и „Никола Петров“ в класическия се връчват на най-добрите български борци от 1971 г.

Първоначално по реграмент трофеите се дават само на шампионите. По-късно традицията е нарушена и носители могат да бъдат също сребърният или бронзовият медалист.

Първи трофея препасват Петър Киров („Никола Петров“, 52 кг) и Иван Шавов (“Дан Колов”, 57 кг), които стават победители в своите категории.

Стартът на турнирите обаче е по-рано, в началото на 60-те години.

Тогава БФ Борба решава да инициира мемориали в памет на славните борци. Дебютното издание на „Дан Колов“ е в зала „Универсиада“ през 1962 г.

Надпреварата е в 8 категории, участват 63-има борци от България, Полша, Унгария тогавашните Югославия и ГДР.

Българите печелят титлите във всичките категории, а първи отличието си получава Никола Димитров-Кокалявката, който триумфира в най-леката категория до 52 кг.

Следват Младен Георгиев (57 кг), Стоян Червенков (63), Еньо Вълчев (70), Петко Дерменджиев (78), Продан Гарджев (87), Саид Мустафов (97) и Лютфи Ахмедов (над 97 кг).

Шампионите получават като сувенир дървени кутийки с лика на легендата Дан Колов, изографисан на капака.

Всъщност в началото медал се е връчвал само на един от българските борец в съответната категория, който е с най-предно класиране в тройката. Останалите два са се давали на състезателите от другите държави, които следват след нашите.

Рекордьор по титли и трофеи на „Дан Колов“ е Серафим Бързаков. Двукратният световен и 4 пъти европейски шампион става 9 пъти победител, като се бори на рекордни 11 финала.
Сребърният медалист от олимпийските игри “Сидни 2000” е първият, който препасва пояса три пъти (1995, 2000, 2001). Следва го Владимир Дубов (2016, 2016, 2018).

Турнирът „Никола Петров“ се провежда година по-късно, през 1963-а.

Надпреварата е в Пловдив, участват 98 състезатели от 6 държави. Схватките отново са в 8 категории, а българите стават шампиони в четири от тях – Ангел Керязов (52 кг), Динко Петров (63), Иван Иванов (70) и Стефан Петров (97).

Едва през 1969-а Международната федераци по борба променя категориите на 10.

А Петър Киров освен, че е първият носител на златния пояс „Никола Петров“ (1971), той е и с най-много титли – 11 при класиците. Всъщност олимпийският шампион няма нито една загуба в престижната надпревара в 11-те си участия.

Дълги години трофея на победителите връчва Николина, дъщерята на Никола Петров.

През 1999-а БФ Борба взима решение поясите да бъде присъждани многократно.

Али Моллов, трикратен европейски вицешампион, е първият двукратен носител на трофея при класиците (1997, 1999). Вторият път той взима пояса, като финалист и най-добре представил се български борец на турнира.

През годините състезанията се превръщат в едни от най-авторитетните в календара на Международната федерация, а у нас пристига елитът на световната борба.
Само два пъти досега турнирите не са се провеждали. През 2004-а, когато България е домакин на олимпийска квалификация, и през 2020-а заради пандемията.

В историята има и прецеденти на „Дан Колов“. И те са два досега.

Според регламента поясът се връчва само на мъже. Но през 2007-а никой от тях не стига до титлата. Така с решение на Управителния съвет на федерацията трофеят е присъден на шампионката при жените - Станка Златева. Тя е и единствената представителка досега сред нежния пол, която взима пояса.

Иначе жените са награждавани с купа за най-добре представила се българска състезателка. А в годините са получавали и корона.

През 2022-а пък никой от българските борци в свободния стил не успява да спечели титлата и поясът не се връчва, макар че година по-рано също няма шампион. Но тогава управата на федерацията присъжда трофея на бронзовия медалист Георги Вангелов, който по-късно става пети на олимпийските игри в Токио.

Десет години след връчването на първите пояси, през 1981-а, БФ Борба учредява и купа за най-добре представилите се чужденци в турнирите.

В славната история е имало периоди, в които двата турнира се провеждат на различни места по различно време, каквато е била практиката тогава на Международната федерация. През последните години те са под една шапка, макар че това не е прецедент. В началото двата турнира също са били организирани заедно. Така през 1964-а състезанията са планирани на местния стадион в Стара Загора, но проливният дъжд проваля намеренията на домакините. Така класиците се местят в гимнастическия салон, а свободняците.... в цирка.