Стоян Бинбелов

Previous Next

Стоян Бинбелов (Стоян Бимбалов) е бронзов медалист от европейско първенство.

Световен отборен студентски шампион от Истанбул '68. Участник на световното за мъже в Мар дел Плата (Аржентина) същата година, но тогава младежът попада в тежка група и не успява да стигне до отличията.

Бивш състезател още по джудо, самбо и гимнастика, както и утвърден треньор по борба.

Бинбелов е племенник на олимпийския вицешампион Крали Бимбалов.

Роден е на 29 ноември 1940 г. във Факия, община Средец.

Първоначално започва спортната си кариера с гимнастика в родното си село. И е добър - изпълнява слънце на висилка, единствено труден му е конят с гривни.
А на 14-годишна възраст отива да учи в Грудово. Там по-голям фен на борбата буквално го хваща за ръката и го отвежда в залата за тренировки, като му казва, че произхожда от славен род с традиции и трябва да продължи именно с този спорт.

Първият му треньор е Костадин Жабов. Тогавашният тийнейджър обаче не е съвсем без познания в този спорт, защото преди това често се изявява на народни борби, които са традиция в странджанския край. Малчуганът започва бързо да попива знания в залата.

А като войник в поделение в Средец участва на общоармейско първенство, на което побеждава с туш представителя на ЦСКА - Атанас Туджаров. Талантът му е забелязан от старши треньора на "червените" Руси Русев, който го привлича в клуба.

През 1962-а Бимбалов вече е студент в Националната спортна академия, а на първото си официално състезание, като борец се състезава в .... класическия стил и побеждава републиканския шампион Иван Иванов от Стара Загора.

На турнира го вижда Райко Петров, който забелязва в него таланта и го привлича в националния отбор. Убеждава го също, че неговият стил на борба е не класическият, а свободният.

От 1962-а до 1970-а той вече неизменно в представителния  тим, където се конкурира с олимпийския шампион Еньо Вълчев.

Два пъти става шампион на турнира "Дан Колов" (1965, 1969). А с тима на "Миньор" (Маджарово) става отборен шампион на България през 1965-а, съставът е воден от Петко Сираков, №1 в света.

Едновременно се бори и на състезания по джудо. Пет пъти става шампион на България. Участва на силния турнир в Гданск (Полша) през 1964 г., събрал елита на световното джудо, и се нарежда на престижното 5-о място.

Бори се и на вътрешни първенства по самбо.

А през 1970-а започва кариера в МВР, като оперативен работник в УБО, която приключва след 30 години през 1990-а. Работил е и като лична охрана на тогавашните ръководители на държавата, сред които Тодор Живков и сина му Владимир.

array(1) {
  [0]=>
  array(15) {
    ["id"]=>
    string(4) "1828"
    ["tour_type_id"]=>
    string(1) "3"
    ["tour_place"]=>
    string(15) "Karlsruhe (GER)"
    ["tour_year"]=>
    string(4) "1966"
    ["place_id"]=>
    string(6) "bronze"
    ["place_num"]=>
    NULL
    ["style_name"]=>
    string(9) "Freestyle"
    ["category_id"]=>
    string(1) "2"
    ["category_name"]=>
    string(8) "мъже"
    ["category_kg_id"]=>
    string(2) "34"
    ["category_kg_name"]=>
    string(5) "70 kg"
    ["tour_type_name"]=>
    string(41) "Европейски първенства"
    ["image"]=>
    NULL
    ["image_author"]=>
    NULL
    ["place"]=>
    int(3)
  }
}