Кирил Милов: Обичам да ме подценяват

Красимира Станкова, в. "Труд"
2019

Борбата ме е научила никога да не се предавам, а и да имам воля – казва Кирил Милов, световен вицешампион в класическия стил.- На всяка тренировка гледаш да си на макс. Особено тази воля се калява на Белмекен, когато изкачваме върха, винаги гледаш да си преди всички. Всичко ми харесва в този спорт. И най-вече, защото ме е научил да превъзмогвам себе си!

През октомври 21-годишният талант поднесе сензацията при дебюта си на световното в Будапеща като постигна 4 победи в категория до 97 кг, три от които с технически туш. А с атрактивните си хватки влезе в топ 3 на най-добрите хвърляния на първенството. Участието му е още по-неочаквано, след като в последния момент заменя контузения титуляр Николай Байряков. Близо три месеца по-рано пък се подлага на операция на крака.

„От всичките треньори съм взел по нещо, това е моят стил – залагам повече на техника, а не толкова на сила”, казва Милов, който на шампионата е по-лек със 5 кг от своите съперници.

И въпреки че е от Дупница, където волейболът е на почит, младокът не се увлича по комерсиалния спорт. А в борбата попада случайно, след като приятел го завежда в залата. Там четвъртокласникът попада на местния треньор Виктор Бонев. Той вижда в момчето талант и полага огромни усилия да го задържи. „Сигурно поне 10 пъти е идвал до вкъщи да ме убеждава да продължа, а аз бях хлапе – играеше ми се”, признава Милов.

И още си спомня първото състезание в Горна Оряховица, на което става трети. Но изпитва голям страх и не иска да излезе на тепиха. Именно треньорът му помага да превъзмогне уплаха. „Каза ми, че съперниците не са нещо повече от мен – спомня си Кирил. – И да излизам с мисълта, че ще ги надвия. Така и направих.”

Не след дълго Бонев преценява, че бъдещето на момчето е в по-голям клуб и прави връзка с „Левски”, като предава Милов в ръцете на Емил Будинов. „Няма такъв талант с толкова бързо хващане на движенията – казва треньорът. – Само веднъж да му покажа нещо и той вече го е направил. От всички деца, които съм имал, той е с най-добра кинетична енергия. Прави салта, хвърляния... Невероятен е. Интелигентен и много послушен.”

А за силния характер на момчето е показателно едно републиканско първенство. Дни преди шампионата Милов заболява от гнойна ангина и е с 40-градусова температура. Родителите му отказват да го пуснат на състезание, но след много увещания от страна на Будинов, майка му Вероника склонява.

„Бях решил да мине само кантара, а той взе, че направи 4 срещи и надви всички с технически туш – разкрива треньорът. – На финала излезе срещу Владимир Стойчев, негов приятел и съотборник. Нямах право да давам предпочитания за единия или другия. Кирчо водеше с 6:0. В един момент погледите ни се срещнаха. Оттам нататък той отново го хвърли и би с технически туш. Така стана първи.”

Отборът, воден от Будинов, обаче значително нараства, и с колегата си Стефан Тошев, си поделят момчетата.

„Хубавото е, че в годините Стефан му даде нужното самочувствие, че може да стане шампион”, признава Емил, който не след дълго заминава на работа в чужбина.

Именно с Тошев талантът от Дупница покорява европейския връх при кадетите през 2014-а и същата година печели сребро на младежките олимпийски игри в Нанджин. „Тогава много ме беше яд на себе си – признава Милов. – На финала на европейското бих руснака Бемалян с туш, а на игрите той ми взе точка оттам се обърна срещата и загубих. Но после като размислих бях доволен от себе си. За цялата година имах 9 състезания и 8 златни медала, станах европейски шампион и втори на младежка олимпиада.”

Самият Тошев казва, че с Кирил се работи с лекота – техниките „попива” от раз и осмисля всяка среща. „Когато правим разбор и го попитам къде точно е загубил, винаги знае каква грешка е допуснал - казва наставникът. – С него работихме с мелтимедия. Много е умен и проницателен. Трудно можеш да го спечелиш, не е лесен характер. Но пък повярвал ли в теб и има ли го доверието между треньор и състезател, както беше при нас, нещата се получават.”

След този триумф обаче късметът обръща гръб на шампиона. През 2015-а Милов чупи крак при игра на баскетбол, 10 дни преди световното за кадети. Възстановяването върви дълго, а болката не отминава. Това го кара да ограничи и арсенала си от хватки, което повлиява на резултатите му. „Мислиш си, че физически си преодолял травмата, но не и психически - откровен е Милов, който преди мондиала за мъже в Будапеща, се подлага на нова операция за изваждане на пироните от крака. – Сега вече наистина се чувствам добре. Върнах си и моя стил на борба.”

И с усмивка признава, че продължава да играе всеки ден баскетбол, но вече не се прави на нинджа. А екстремните спортове са в кръвта му. Кара сноуборд, мотори, колелета...Никога обаче не му минава мисълта, да ги замени с борбата. Използва ги най-вече за разтоварване. Сред най-щурите му изживявания е 4-часово изкачване на връх в Рила с колело на гръб и после час и половина спускане. „Дори не знам защо го направих, дори медал не ми даваха...”, казва Милов. Но пък се пробва на едно състезание по планинско колоездене на Витоша, където мери сили с професионалисти. Горд е от себе си, защото без да познава трасета, финишира трети и взима бронз.

„Важно е колко високи цели си поставяш - смята талантът за фурора на световното в Будапеща. - Заради липсата на опит при мъжете може би някои противници не гледаха сериозно на мен. Обичам да ме подценяват!“

Но признава, че не се главозамайва от успеха, който за него е крачка към следващата цел. А именно спечелването на олимпийска квота. „Не ме притеснявам конкуренция, макар че сега ще ме гледат под лупа – продължава той. - Аз също ги разучавам. Това само ме мотивира да тренирам още по-усърдно и да ставам още по-добър!”

Снимки: личен архив