Олимпийският шампион Рамазанов: Бях се отказал от борбата
Автор: Красимира СТАНКОВА
„Преди 7 години бях се отказал от борбата“, признава Магомед Рамазанов, който донесе първа олимпийска титла за България в свободния стил след 28-годишна пауза.
На игрите в Париж шампионът ликува в категория до 86 кг, постигна 4 победи, а на финала преодоля и големия фаворит Хасан Язданичерати (Иран).
Магомед е родене през 1993 година в Дагестан, село Октябърское. Бори се за Русия, но не блести с особени резултати, втори е на европейско първенство през 2020-а, печели и световната купа с тима на „сборная“ година по-рано. Вече в залеза на кариерата си получава разрешение от руската федерация да опита късмета си в чужбина.
Близо 3 години чака натурализация от Румъния, но така и не получава. За да се изхранва, става рекламно лице на 
американска фирма за спортни уреди. Но мечтата му да вземе олимпийско злато не угасва. Пробва се в България, където брат му Рамазан вече се състезава и печели медали.
Връзката прави неговият личен треньор Вадим Бияз, който е бесарабски българин и близък приятел с Мирослав Колев, наставник на великотърновския клуб „Илия Павлов“.
„Ако не беше Вадим Биаз, още на 24 години щях да спра със спорта и никой нямаше да ме познава като борец – откровен е Рамазанов. - Той направи всичко – от финанисирането до психологията, тренировките... После и контакта с България. Благодарен съм също на Мирослав Колев, бързо задвижи процедурата и от 2024-а започнах да се състезавам, преди олимпиадата имах 5-6 старта.“
И двамата „виновници“ изгледаха схватките на Магомед от трибуните в залата.
След победата на финала обаче Рамазанов призна, че не се е зарадвал особено, защото съперникът му не е бил във върхова форма.
„Той беше с травма, не се бори на 100 процента, тежеше му... - продължи шампионът. - Въпреки това Яздани е легенда. Радвам се, че се срещнахме на тепиха. Гледах онези, които излизат срещу него – тръгват да се защитават, отстъпват. Не бягат, но са пасивни. И все съм си мислел, че ако трябва да се срещнем, ще атакувам първи. Така и направих.“
В полуфиналната битка Рамазанов преодоля американската сензация Аарон Брукс, от когото изоставаше, но тръгна в атака с последните секуни, за да стигне до успеха.
„Брукс е победил олимпийския шампион Дейвид Тейлър, най-добрия за мен в категорията, за да си осигури място на олимпиадата - казва още националът. - По време на срещата ни видях, че физически е много силен, издръжлив, има нестандартни движения. Не го оставих до края, но едва в последните секунди успях да измъкна победата.“
За да постигне до златото Рамазанов прави лагери в Меката на свободната борба – Дагестан и Осетия, за издръжливост изкачва и Елбрус, най-високия връх в Русия (5642 м).
“Много хора имат принос за този успех - цялата московска школа „Трудови резерви“, където прекарвам по-голяма част от времето си, родното ми село Октябърское, Астрахан, Дагестан, Махачкала, Хасавюрт и училището им „Олимпийски резерви“, партньорите ми в Германия.... казва Магомед. - Признателен съм и на онези, които са били срещу мен. Защото те също мотивират, дават ти спортна злоба, да се докажеш, че не си боксова круша.“
И допълва, че титлата значи много за него. Мечта, която е имал и неговият покоен баща. „Именно златен медал, защо при нас второто и трето място се смятат за провал“, уточнява 31-годишният борец.
По образование Магомед е юрист, завършил е Астраханския университет. Следва право по настояване отново на баща си.
"Той смяташе, че законите трябва да се знаят – разкрива шампионът. - Първо завърших училището в Дагестан, и то с отличие. Моят дядо беше директор там близо 40 години и много държеше на образованието. После учих в колеж, а университета завърших задочно и едновременно тренирах.“
И въпреки че вече е на олимпийския връх, Рамазанов не смята да спира със спорта. Иска да спечели европейската титла, после световната, дори да се бори на следващата олимпиада в Лос Анджелис '28 и отново да стъпи на върха.
"А на 35 години да приключа с кариерата – споделя той. - Да имаш двойно гражданство е като висшето образование. Помага ти да не се загубиш в живота, защото колкото повече знания и възможности имаш, толкова си по-интересен на света, можеш да се реализираш. Защото светът е джунгла. Ако си слаб, ще те изядат. Но, ако се държиш достойно, не се страхуваш, никога няма да се загубиш!“
В родината му го наричат двойникът на Хабиб Нурмагомедов, заради визуалната прилика с шампиона от UFC. И често го бъркат, въпреки това не отказва автографи и снимки с феновете, но с усмивка казва, че го бъркат. Двамата не се познават, макар че са от един край. Но Магомед признава, че се възхищава на сънар
одника си, защото славата и п
арите не са го променили.
А за кариера в ММА никога и не си е помислял.
Може да е грубо казано, но това са боеве за кучета – смята той. - Лично аз не искам за удоволствие на публиката да убивам себе си. Борбата е друго, тя е изкуство, в което трябва да надделееш над съперника, като проявиш технически качества, издръжливост... Вече постигнах най-голямата си цел. След известна почивка отново ще подновя тренировки. Но вече ще работя професионално и за собствено удоволствие!“
