Петър Киров - Златното 52

Красимира Станкова, в. "Труд"
2022

Петър Киров, един от шестимата двукратни олимпийски шампиони на България, наскоро навърши 80 години. Наричат  го Феномена, заради впечатляващата му кариера. Започва да се занимава с борба твърде късно, едва на 21 години. И за 9 сезона на тепиха печели 52 златни медала, от които две олимпийски титли, три световни и 4 европейски. Освен това никога не сменя категорията си – 52 кг. Побеждавал е 7 световни шампиони, а загубите му се броят на пръстите на едната ръка.  

Умението да побеждаваш е най-добрата хватка – казва Петър Киров. - Тя е когато се кача на най-високото стъпало и не аз, а противникът вдигне ръката ми, което означава признание. 

За първи път славният борец стъпва на Олимп в Мексико 68, само 5 години, след като е започнал на тренира любимия си спорт. Участието му е под въпрос до последния момент, заради силната вътрешна конкуренция. Но решаващо за попадането му в отбора е спечелената европейска титла година по-рано в Минск. На тепиха в Мексико българинът стъпва уверено, със самочувствие и започва да реди победа след победа. Побеждава и най-сериозния си противник -  световния шампион Владимир Бакулин от бившия Съветски съюз, а след това „сборная“ сменя 11 борци, но нито един от тях не успява да надвие нашия талант. 

„Усещах как арбитърът и зрителите реагират на движенията ми по тепиха, имах чувството, че повтарят моите хватки по трибуните – каза шампионът. - А след победата ме аплодираха, сякаш искаха да изляза на бис...“

Четири години по-късно Киров защитава титлата си в Мюнхен 72, и то без да загуби точка, макар че се бори с травма, заради която остава трети на европейското преди това.

„Контузията само ме амбицира – признава той. - Но промених тактиката си. По време на тренировките си представях, че съм на официално състезание, а на големия форуми си внушавах, че само тренирам. Протоколите говорят дали тактиката ми е сработила. Направих 7 срещи без да дам точка, което се случва рядко в олимпийската история.“

С това Киров става вторият българин след Боян Радев, дублирал олимпийската си титла.

А златното отличие шампионът получава от Ейвъри Бръндейдж, като това е първият случай, в който тогавашният президент на МОК  награждава борец.

През 1976-а Киров се запътва към трета олимпийска титла в Монреал, но още в първия кръг получава нелепа травма - вади ръката си от раменната става, в опит да не даде точка на съперника. Контузията слага край на участието му на олимпиадата, но и поставя точка на феноменалната му кариера.

В биографията си Петър Киров има и още една паметна титла световната през 1971-а. Тогава той е част от звездния отбор който ликува и с отборния трофей, побеждавайки със 17 точки състава на бившия Съветски съюз пред препълнените трибуни на стадион „Васил Левски“ в София. „Тогава за първи път се чуха скандиранията: „Българи, юнаци“, които сега са неизменна част от всички спортни събития – връща лентата шампионът. - Първоначално нямахме никаква подкрепа, но с всеки изминал ден публиката се увеличаваше, а за финалите стадионът беше препълнен. Тогава защитих титлата си, а на самото първенство спечелихме най-много медали - 8 (б.р. 3 златни, 2 сребърни и 3 бронзови).

Петър Киров записва името си и в историята на родния турнир „Никола Петров“.Той е първият носител на златния пояс, като 11 пъти става шампион в 11-те си участия в надпреварата.

Нарича септември  „Месецът на Петър Киров“, защото тогава е роден в ямболското село Калчево момче и тогава за първи път стъпва в залата по борба. „Първоначално няколко треньори ме отхвърлиха – спомня си той. - Един дори, като чу, че съм на 21, ми каза: Ей някои на твоите години вече се отказват от борбата. А така исках да се боря, но нищо не разбирах...“

Доверие обаче му гласува Пантелей Боев. По това време в Ямбол има и друг изявен боец – Байо Баев. Именно Боев решава, че Петър Киров трябва да е в класическия стил, а Байо в свободния стил, за да не си пречат. Младият талант бързо напредва и стига до националния отбор, побеждавайки и тогавашния титуляр Ангел Керезов, олимпийски вицешампион от Токио '64.

“Когато съм побеждавал съперници, никога не съм вдигал ръце, за да покажа, че съм победил – казва той. - Исках да бъде смирен към загубата на човека, защото с всеки може да се случи.”

След края на професионалната си кариера повечето спортисти пробват силите си на първенства за ветерани, вероятно заради тръпката. Но не и Петър Киров.

“Много пъти са ме канили – доверява шампионът. - Но винаги съм отказвал. Спечелил съм 52 златни медала и това ми стига. За какво ми е да се боря с хора, които нямат нито един?”

Има плоча на славата на три стадиона

Петър Киров е единственият българин с плочи на славата на три различни стадиона – на олимпийските в Мексико и Монреал, както и на националния „Васил Левски“ в София. Голяма част от живота си посвещава на преподавателска дейност. Той е професор и дълги години завежда катедра „Борба и джудо“ в НСА и често е канен за лектор от Международната федерация. „Може на катедрата да съм професор, но на тепиха съм академик“, казва той със завидна увереност.