При мен нищо не е случайно, казва Биляна Дудова

След 4 европейски титли и един загубен световен финал Биляна Дудова най-накрай покори и планетарния връх в борбата. Направи го убедително на шампионата в Осло след 4 победи, като още в първата среща прелетя като тайфун над литовската си съперничка – технически туш за 43 секунди. А на финала нашето момиче развали сметките на японките, сила №1 в женската борба, побеждавайки Акие Ханай. Така азиатките завършиха с 4 златни отличия вместо с пет.

„При мен нищо не е случайно! - казва световната шампионка Биляна Дудова. - Най-после спечелих световната титла, и то в Норвегия, откъдето започна моят път в голямата борба. Именно тук бях дошла година-две, след като започнах да тренирам този спорт. Бях много малка, беше ми много трудно, но бях щастлива да видя друг свят, нови хора. И в борбата ми помогна, ето че вече съм световна шампионка. В залата имаше много мои приятели, които плакаха и се радваха с  мен...

Биляна се захваща с борба, след като е пробвала вече няколко други спорта - лека атлетика, плуване, хандбал, та дори и карате. Семейството й обаче има приятелски отношения с много треньори в борбата. А момичето расте буйно дете. И така един ден се озовава в залата на „Левски“, където попада на първия си наставник Емил Будинов, който тренира класиците. Така бъдещата шампионка започва да се подготвя с момчетата. Изкарва 5-6 занимания с тях, като първият ѝ партньор на тепиха е Кирил Милов, който после става втори в света при мъжете.
Дебютът ѝ на състезание обаче не е особено впечатляващ - от три момичета, става трета в Самоков. После идва републиканско за жени, където отново губи и остава далеч от призовата тройка.

„Но след тази загуба се появи този глад за победи, онова чувство да съм най-добрата - признава тя. - Много ми хареса този спорт. Излизаш на тепиха, както се казва “с рогата напред”, атакуваш, мачкаш, бориш се със сетни сили, даваш всичко от себе си. Защото не е важно само да излезеш, а да излезеш и да победиш! Обичам да завися от себе си. Когато губя, аз да съм си виновна. И когато печеля, също.”

А триумфът на Биляна от трибуните в Осло изгледа нейният първи наставник Емил Будинов, който в последните години предава опита си на норвежките борци.

„През годините съм работила с много треньори и от всеки съм взела по нещо, за което много съм им благодарна“, казва състезателката на русенския "Юнак Локомотив".

Всъщност покрай единия от треньорите си – Асен Куманов тя се озовава в скандинавската страна. Той започва подготовката на момичето още в „синия“ клуб и я извежда до първа републиканска титла. Но икономическата ситуация го кара да потърси реализация в чужбина. Така той продължава кариерата си  в Норвегия, а тя тръгва с него. Тренира упорито, живее в приемно семейство, състезава се за местен клуб и става дори шампионка на северния регион.

Но тогава е първият й сблъсък с действителността. „Постоянно идваха и ме снимаха от различни телевизии как живея с това семейство, битовите условия - разказва момичето от Нови Искър. - В един момент се усъмних, че е прекалено голям този интерес към мен. Оказа се, че те са взимали много сериозни пари от социалните за това, че съм при тях. А на мен не ми даваха нищо... Разочаровах се. Мислех, че това го има само в България...”.

Така момичето се връща в родината и започва работа с двукратния световен и 4-кратен европейски шампион Серафим Бързаков, който вече е станал селекционер на женския ни национален тим. После с Петър Касабов, Мариян Недков, а сега вече и с Георги Калчев. Всъщност по негова идея още преди години тя започва да си описва всяка тренировка в тетрадката. И вече има три.

„Преди съм участвала и на негови турнири, а сега някак ни паснаха характерите и започнахме да работим заедно – признава шампионката. - Той ми дава спокойствието, анализираме, отработваме всичко заедно...“

Любопитното е, че европейските си титли Биляна печели в 3 различни категории, като на 59 кг ликува два пъти и покорява световния връх.

В годините момичето от Нови Искър е имала и много трудни моменти. Когато е 13-годишна губи майка си. И оттогава всяка голяма победа посвещава на нея. Така е и със световната титла. А през 2019-а прави опит за самоубийство. Самата тя не разкрива конкретната причина, но казва, че е лична. А близките около нея споделят, че тя често преживява проблемите вътрешно и не споделя тревогите си. Но съдбата обича силните. Биляна успява са се отърси разочарованията и несполуките, за да се завърне още по-силна на тепиха. А златото в Осло и дава увереност, че на олимпиадата също може да развали сметките на големите сили в борбата и да стъпи на подиума.

Обича танците и говори норвежки

Танците са хобито на Биляна Дудова. Още преди да се захване със спорт ходи на курсове по народни танци, модерни, стига и до спортни. А любовта ѝ към ритъма остава и до днес - няма купон, в който тя да не е на дансинга. Преди да излезе на тепиха също се надъхва с музика. Шампионката знае и норвежки език, научава го писмено и говоримо, по време на престоя си в скандинавската страна.

Снимки: bgwrestling.bg, Юлиан Тодоров и личен архив