Гюро Гюров

Гюро Гюров е пети в света.

И дългогодишен треньор на националния отбор на Италия. По негово ръководство Винченцо Маенца става два пъти олимпийски шампион (1984, 1988). 

Роден е на 8 февруари 1942 г. в Глаговица, област Брезник.

С борба започва да се занимава в местната школа на Перник. А като юноша отива да работи като миньор в Пирдоп. Но не спира със спорта, подготвя се под ръководството на Слав Славов и Светослав Стоицев. Става многократен шампион на България, включително и при мъжете. Спечелва си и титулярното място в категория до 70 кг. Триумфира с балканската титла и участва на турнира "Никола Петров". 

Отличава се с изключителна красива и зрелищна техника, но и рискова. Тя обаче му носи много победи. 

След казармата се състезава за столичния "Спартак", където продължава да се подготвя при Слав Славов. А тимът печели няколко титли на България. 

През 1965-а дебютира на световното в Тампере, но остава на крачка от подиума - пети. На следващата година обаче получава тежка травма -  чупи бедрена кост, която слага край на състезателната му кариера. 

Но остава треньор в обединения вече клуб " Левски-Спартак". През 1972-а неговите юноши стават №1 на България. Работата му обаче остава недооценена от "синьото" ръководство. Напуска и отива в Плевен, където е назначен за старши треньор на местния клуб. И там постига успехи, но търси още по-голяма реализация. 

Така съдбата го отвежда в Италия, където е назначен за селекционер на националния отбор. Най-голямата му заслуга са двата златни олимпийски медала, спечелени от Виченцо Маенца, който се превръща в първия спортист на страната си с подобно постижение.
За шлифоването му като спортист на най-високо ниво, Гюров привлича за спаринг-партньор Павел Христов, призьор от световно и европейско първенство и 4-ти на олимпийски игри. Той се включва в заключителната част от подготовката на италианеца, а усилията дават резултат. В Лос Анджелис италианецът за първи път покорява Олимп, а 4 години по-късно побеждава и нашия Братан Ценов, за да стъпи за втори път на върха.

За изключителния си принос в развитието на борбата в Италия българският треньор е награден с най-високите държавни отличия. По онова време той оглавява и Техническата комисия към Международната федерация. 

                      ©bgwrestling.bg

array(1) {
  [0]=>
  array(15) {
    ["id"]=>
    string(4) "2151"
    ["tour_type_id"]=>
    string(1) "2"
    ["tour_place"]=>
    string(35) "Тампере (Финландия)"
    ["tour_year"]=>
    string(4) "1970"
    ["place_id"]=>
    NULL
    ["place_num"]=>
    string(1) "5"
    ["style_name"]=>
    string(20) "Класически"
    ["category_id"]=>
    string(1) "2"
    ["category_name"]=>
    string(8) "мъже"
    ["category_kg_id"]=>
    string(2) "34"
    ["category_kg_name"]=>
    string(7) "70 кг"
    ["tour_type_name"]=>
    string(37) "Световни първенства"
    ["image"]=>
    NULL
    ["image_author"]=>
    NULL
    ["place"]=>
    string(1) "5"
  }
}