Стоян Бинбелов

сн. Личен архив, С. Бинбелов

сн. Личен архив, С. Бинбелов

сн. Личен архив, С. Бинбелов

сн. Личен архив, С. Бинбелов

сн. Личен архив, С. Бинбелов

Previous Next

Стоян Бинбелов (Стоян Бимбалов) е бронзов медалист от европейско първенство.

Световен отборен студентски шампион от Истанбул '68. Участник на световното за мъже в Мар дел Плата (Аржентина) същата година, но тогава младежът попада в тежка група и не успява да стигне до отличията.

Бивш състезател още по джудо, самбо и гимнастика, както и утвърден треньор по борба.

Бинбелов е племенник на олимпийския вицешампион Крали Бимбалов.

Роден е на 29 ноември 1940 г. във Факия, община Средец.

Първоначално започва спортната си кариера с гимнастика в родното си село. И е добър - изпълнява слънце на висилка, единствено труден му е конят с гривни.
А на 14-годишна възраст отива да учи в Грудово. Там по-голям фен на борбата буквално го хваща за ръката и го отвежда в залата за тренировки, като му казва, че произхожда от славен род с традиции и трябва да продължи именно с този спорт.

Първият му треньор е Костадин Жабов. Тогавашният тийнейджър обаче не е съвсем без познания в този спорт, защото преди това често се изявява на народни борби, които са традиция в странджанския край. Малчуганът започва бързо да попива знания в залата.

А като войник в поделение в Средец участва на общоармейско първенство, на което побеждава с туш представителя на ЦСКА - Атанас Туджаров. Талантът му е забелязан от старши треньора на "червените" Руси Русев, който го привлича в клуба.

През 1962-а Бимбалов вече е студент в Националната спортна академия, а на първото си официално състезание, като борец се състезава в .... класическия стил и побеждава републиканския шампион Иван Иванов от Стара Загора.

На турнира го вижда Райко Петров, който забелязва в него таланта и го привлича в националния отбор. Убеждава го също, че неговият стил на борба е не класическият, а свободният.

От 1962-а до 1970-а той вече неизменно в представителния  тим, където се конкурира с олимпийския шампион Еньо Вълчев.

Два пъти става шампион на турнира "Дан Колов" (1965, 1969). А с тима на "Миньор" (Маджарово) става отборен шампион на България през 1965-а, съставът е воден от Петко Сираков, №1 в света.

Едновременно се бори и на състезания по джудо. Пет пъти става шампион на България. Участва на силния турнир в Гданск (Полша) през 1964 г., събрал елита на световното джудо, и се нарежда на престижното 5-о място.

Бори се и на вътрешни първенства по самбо.

А през 1970-а започва кариера в МВР, като оперативен работник в УБО, която приключва след 30 години през 1990-а. Работил е и като лична охрана на тогавашните ръководители на държавата, сред които Тодор Живков и сина му Владимир.

array(1) {
  [0]=>
  array(15) {
    ["id"]=>
    string(4) "1828"
    ["tour_type_id"]=>
    string(1) "3"
    ["tour_place"]=>
    string(35) "Карлсруе (Германия)"
    ["tour_year"]=>
    string(4) "1966"
    ["place_id"]=>
    string(6) "bronze"
    ["place_num"]=>
    NULL
    ["style_name"]=>
    string(16) "Свободен"
    ["category_id"]=>
    string(1) "2"
    ["category_name"]=>
    string(8) "мъже"
    ["category_kg_id"]=>
    string(2) "34"
    ["category_kg_name"]=>
    string(7) "70 кг"
    ["tour_type_name"]=>
    string(41) "Европейски първенства"
    ["image"]=>
    NULL
    ["image_author"]=>
    NULL
    ["place"]=>
    int(3)
  }
}