Александър, който долетя от Швеция, за да стане №1 в света
Автор: КРАСИМИРА СТАНКОВА
„Още преди старта на срещите имах усещането, че ще стана световен шампион, макар че имах много тежко пътуване до Хърватия – признава Александър Йорданов, който ликува с титла при ветераните на първенството преди ден.
На шампионата в Пореч българинът постига три победи. На старта при 62-килограмовите на свободния стил тушира италианеца Франческо Реали, после преодолява и шведа Амир Йекпурфард (6:2), а на финала постига успех и срещу руснака от арменски произход Мартун Арутунян (4:0).
Преди двубоите Йорданов има трудно пътуване от Швеция, където живее вече 16 години. След отменен полет, смяна на различни връзки, най-накрая пристига в Пореч в късните часове, с транспорт на местната федерация. Следват едва три часа сън и старт на новото предизвикателството, което го връща на състезателния тепих след 26-годишна пауза.
„Адреналинът беше толкова голям... бях забравил, че не бях ял предишния ден, не бях спал, чувствах се страшно изтощен – продължава шампионът. - Но си казах, че това е моят шанс. Най-трудна ми среща бе полуфиналната, чисто емоционално. 
Защото бях тренирал шведския съперник. На финала имах очаквания да се боря с казахстанец, изобщо не гледах какво се случва в другия поток. И изведнъж – руснак. Още от сутринта го наблудавах, защото гледаше страховито. Казах си: Какво пък, моят идол Валентин Йорданов винаги е превъзхождал руснаците, и аз съм от Русе, и аз съм Йорданов... Защо пък да не го победя. А след успеха бях безкрайно щастлив, защото изпълних една моя мечта, която не успях да постигна в състезателните си години.“
Всъщност участието на Александър на първенството е ред от случайности. Първо, планира да участва на подобен шампионат догодина, защото се подготвя едва от 5 месеца, макар и усилено. Но цяла година му се струва страшно много време, затова решава да не отлага. Именно оттогава е и самата идея да участва. Подхвърля му я негов приятел, чиято дъщеря тренира.
„Там имаме много силна българска общност – разказва Йорданов. - А едно от нашите момичета - Валерия, е много добра тенисистка, наскоро стана втора в Швеция при 16-годишните. С нейния баща Петьо сме приятели. А когато разбра, че се занивам със спорт, ме помоли да ѝ помогна за физическата подготовка. Един ден като видя как тичам, правя спринтове, ми каза: В много добра форма си, нямате ли някакви първенства за ветерани, да се пробваш... Казах: Имаме, но не се бях замислял. Така започна всичко. Сега с Валерия един друг се надъхваме....“
Йорданов е възпитаник на русенската школа. От едно поколение са със Серафим Бързаков, Асен Куманов, Пламен Паскалев, приятел е с друг наш треньор, но в Норвегия – Бюлент Бехчет, който също го поощрява да се пробва на световното за ветерани.
След активната си състезателна кариера Йорданов работи 9 години извън спорта, в месната компания „Тандем“, чийто собственик е Кирил Вътев, бизнесмен и бивш национален треньор. После съдбата го отвежда за кратко в Кипър, където се запознава с шведска двойка, живееща по съседство. Скандинавците виждат в него и семейството му образовани млади хора и им предлагат да опитат късмета си в тяхната страна.
„Борбата винаги ми е помагала, велик спорт – признава Александър. - В България бях завършил семестриално, но не се бях дипломирал, така ме завъртя животът. - Когато отидох в Швеция, ми поискаха диплома, за да започна работа. Аз нямах, беше трудно през 2008-а, имаше световна криза. Но щом разбраха, че съм се занивамал с борба, ме посъветваха да потъря контакти с местния клуб. Така и направих. Там започнах да помагам в подготовката и още на следващата година момичетата вече имаха успехи. Моите деца също тръгнаха на борба. Постепенно нещата си дойдоха на мястото, аз си завърших образованието, намерих си постоянна работа, след време отидохме в по-голям град...“
Успехите на българина не остават незабелязани и от местната федерация по борба. В последните близо три години той е треньор към шведската централа, помага за подготовката на момичетата и жените. Същевременно е и учител по физическо възпитание в училище.
„Аз съм човек, който гледа да вземе за себе си най-доброто и от двете системи – българската и шведската – казва шампионът. - Когато дойдох тук, някои неща възприемах за странни. Но видях, че и те ги правят по правилния начин. Въпросът е да имаш нагласата да възприемаш новото. Ето, сега в училище, много е различно от нашето. В Швеция там е мястото, където ги подготвят вече за живота. При тях няма учтива форма, всички се обръщат на малко име. За моите ученици аз съм Александър. И е много е съществена връзката между преподавател и ученик, тук преподаването е възпитание. Същевременно важно е да има граници в тези отношения и те да не бъдат прекрачвани.“
Интересът на скандинавците към българското образование също е голямо. А с посредничеството на нашия треньор следващия месец шведски деца ще дойдат у нас на посещение в столично школо.
В момента пък във всички клубове в Швеция, през които е минал българският треньор, се говори за неговия успех в Пореч. И са горди, че той е бил и техен треньор.
„На шампионата се борих за България, макар че от години не живея тук и съм с двойно гражданство – разкрива той. - А преди да се запиша за първенството, дъщеря ми Йоана ме попита: Какво ти е дала Швеция в борбата? И наистина е така. Всичко, което си научил за борбата е от България!“
Така взима категоричното решение да излезе с трибагреника на гърдите си.
А децата му, въпреки че се захващат с борба като малки, после поемат по друг път. Дъщерята вече успешно се реализира в социалната сфера на Швеция, а синът Мартин учи музика, със специалност китара. На световното в Пореч той е плътно до баща си, стои в ъгъла на тепиха и в трите му срещи и първи го поздравява за успеха.
А за догодина Александър планира отново да участва на първенството, но вече ще отиде като шампиона, да брани тлата си!