Бюлент – универсалният треньор

Автор: Красимира СТАНКОВА

Може ли треньор да бъде успешен както в свободния стил, така и в класическия? Не е невъзможно. Доказва го Бюлент Бехчет. Повече от десет години българският специалист предава опита си в Норвегия. Почти толкова работи с един от най-големите таланти в страната Екзаусе Мукубо, който през 2022-а ликува със световната титла при класиците на първенството до 23 години в Понтеведра (Испания), първа за скандинавците за тази възраст. И го направи впечатляващо. До финала достигна без да даде точка, а решителната схватка спечели с 10:1 и завърши репектиращ точков баланс от 30:1 в четирите срещи!

Едновременно с това Бюлент тренира и момичета, но започва още през 2012-а като селекционер на женския национален отбор на Норвегия, след това е помощник наставник. Сред неговите възпитанички са Мая Ерландсен, която се бори по времето на Станка Златева в тежка категория и става европейска шампионка, Иселин Моен е трета в Европа, а Хеда Странд - втора на континента при девойките. Сигне Мария пък ликува с европейската титла при кадетките и става първата жена от Норвегия, класирала се за олимпиадата Рио 2016. Тогава сегашната звезда на тима Грейс Бюлент печели европейска титла при девойките.

„Иначе с мъжете се работи по-лесно, макар че конкуренцията при тях е жестока – казва Бюлент, който е родом от силистренския край. - С Екзо, както го наричаме, се разбираме с две думи. Работата с жените почти не се различава, но са по-специални, по-капризни, към тях трябва да имаш по-особено отношение. Ако трябва да сравним стиловете, класическият е по-лесен. Там хватките са само от кръста нагоре. Има 2-3 основни движения от стойка, както и партер. Но не го подценявям, всичко е работа... В свободния стил са хиляди неща, има много оплитания, а и като материя е по-труден.“

Но уточнява, че тренировъчният процес е много различен от този в България. Мъжете тренират централирано, а жените – не. Освен това клубовете си плащат състезателите им да са в представителния отбор.

„Тук водеща роля имат личните треньори – продължава Бюлент. - Ако аз реша, че той няма да отиде на определен турнир, например, защото не е толкова силен, значи няма да отиде. Освен това клубовете си плащат всички участия на техните състезатели по турнирите, както и тренировките с националния отбор. Ето, за Ексо се дават по 3000 евро на година, същото е и при жените. Но сме принудени, защото спаринг-партньори не мога да му осигуря. А и не мога да пътувам с него. Затова, когато е на лагери постоянно се чуваме, разменяме видеа, той си прави записки, какво е направил през деня, обсъждаме и решаваме, какво още да отработва. Записките са задължителни! Так можем да се върем година назад, например, и да видим, тогава какво сме правили и по колко, имаме ли напредък или не, и съответно да вземем мерки.“

Подобно на други страни, и в Норвегия спортът се практикува на аматьорски начала. През деня всички работята или учат, а вечер са в залата. За треньорите е също. Затова и Бюлент 7 години, до миналата, работи в спортното училище „Ванг Топидрет“ в град Тонсберг, което е единствено в страната и събира елита на норвежкия спорт. Сега е в общината. Едновременно с това изкарва и курсове за преводач и е на повикване.

„В Норвегия приоритетно държавата финансира спортове като ски и хандбал, останалите се самоиздържат – казва нашият треньор. - И държавни премии също не се полагат. Когато Екзо стана световен шампион, нищо не получи. Тогава постоянно четеше в Унгария, в България, в Иран какво дават на спортистите. И се учудваше защо тук е така. И как на други места дават заплати само затова, че да се бориш... За щастие спонсорите оцениха успеха му. Вече имаме 10 рекламодатели. Всъщност ние определяме как да рекламираме техния бизнес - колкото повече пари дават, толкова логата им стоят на по-видно място на нашите екипи.“

Независимо, че държавата не финансира спорта, в националния отбор се допускат само родени в страната спортисти или такива, дошли по собствено желание. Екзаусе Мукубо и Грейс Бюлен са бежанец. Той идва от Конго със семейството си още 8-годишен. Тя пристига от Судан, когато е на 4 години и оттогава започва да се занимава с борба.

„На Грейс й бях треньор в първите години, когато прохождаше в голямата борба – споделя той. - След това отборът се раздели по различни причин...“
Всъщност Бюлент е треньор на друга негова възпитаничка, която е в една категория с Грейс. С Биляна Дудова се засичат в „Левски“ през 2008-а, когато става помощник на Симеон Щерев в клуба. Тогава Бехчет се връща от Виетнам, където е треньор на женския национален отбор в продължение на 6 години. И също извежда състезателките им до медали на азиатското първенство.

“Биляна тренираше при мен една година– връща лентата той. - Личеше си, че има характер, хъс за работа, беше директна. Но никой не е предполагал, че ще стигне до титли от световно, европейско първенство... Бяха хубав отбор. Тогава започваха още Мария Маринска, Фатме Мандева... Всички се запалиха покрай мен по борбата. С Биляна и до днес поддържаме връзка. След всяко състезание ми се обажда. После аз получих предложение от Норвегия да поема националния им отбор, а тя се премести при Асен Куманов. Две години по-късно им помогнах да се установят в Норвегия. Тя и до днес навсякъде ме представя като неин първи треньор и за мен това е много голяма гордост! Защото всеки спортист в карирата си е сменил много треньори и от всеки взима по нещо. Но когато стигне до върха, не бива да забравя откъде е тръгнал и кой го е изградил!“

Бюлент Бехчет е от златното поколение на Валентин Йорданов, Иван, Цонов, Валентин Желев... А след като те прекратяват кариера през 1996-а, остава още един олимпийски цикъл. Първо е конкурент със Серафим Бързаков, след това му става спаринг-партньор. На следващите игри бъдещият двукратен световен и 4-кратен европейски шампион достига до сребърния олимпийски медал в Сидни 2000.

Бехчет има и солидна треньорска кариера у нас. Завършил е спортна школа „Олимпийски надежди“. Там тренира при Иван Цочев, който му дава солидна основа. Завършил е НСА. А след като се дипломира, получава предложение от Николай Димитров – Каплан да му помага в женския национален отбор. И отива в Кюстендил, където е ядрото на отбора. Тогава в тима са Елисавета Толева, Галина Иванова, Камели Цекова, Елина Васева, сестрите Рая и Валентина Райчеви, Илияна Селничка...., които са първите ни участнички на големи първенства и взимат първите медали.

На световното в София през 2001-а Бюлент е забелязан от ръководителите на виетнамския национален отбор, които го канят да поеме тима. Така започва азиатското му приключение.

„Хубавото при тях беше, че подготовката им е централизирана, повечето ни лагери бяха в Китай – допълва Бехчет. - А когато дойдоха успехите, започнаха да си мислят, че разбират. Тръгнаха да се бъркат, започна „игра на интереси“... Като навсякъде, човешка природа.. Не успяхме да се класираме за олимпиадата и ангажиментите ми с тях приключиха, макар че сега отново ме канят... Но това е дестинация, на която вече съм бил. Не обичам да се връщам...“

И признава, че ключът към успехите е, да има точни правила за всички, обща стратегия и да не се пречи.

„Иначе се получават драми, истински „бразилски сериал“ - казва треньорът. - На мен с Ексо също не ми е лесно да работя, той е много силен характер. Но между нас има химия, имаме път и го следваме. И смятам, че така трябва да бъде. Борците не са компютърни специалисти, при тях постоянно има сблъсък на силни характери, а това създава конкуренция, което е добре. И когато има точен регламент кой да попадне в националния отбор, тогава се получават нещата. Всичко останало убива конкуренцията. Ето, нагледен пример с Щатите. Там няма шампиони, никой не лежи на стари лаври, има квалификационен турнир. И който го спечели, влиза в националния тим.“

Следвайки принципите си през годините, Бюлент е извел много състезатели до медалите. Липсва му само отличие от олимпийски игри. И се надява някой от възпитаниците му да достигне и този връх. А защо не успехът да дойде още това лято с адрес.... „България“!