Джанан и Елис: Разбираме се само с поглед

Автор: Красимира СТАНКОВА

“Не минава ден, в който да не се чуем поне по десетина пъти, независимо от разстоянието - казват сестрите Джанан и Елис Манолови. - Усещаме се и можем да се доверим една на друга, а понякога е нужен само един поглед, за да се разберем.“

Манолови са единствените сестри в света на борбата, които се състезават за две различни държави – България и Азербайджан, и то на най-високо ниво.

Джанан е по-голяма с 3 години, а преди дни стана трета на турнира „Дан Колов – Никола Петров“. Зад гърба си тя има 7 медала от големи първенства, трета е на световно и европейско първенство.

Неотлъчно до нея по време на турнира бе Елис, която пък се подговя за олимпийските квалификации.

Професионалните им пътища се разделят през 2014-а, когато по-малката получава предложение да се бори за Азербайджан. Дотогава двете се състезават в една категория, макар и в различни възрастови групи. А Елис вече е станала европейска шампионка за кадетки. Но за да има шанс да се развива, приема офертата на азерите.

В новата страна тя се подготвя при именития Симеон Щерев, който застава начело на националния тим, негов помощник е баща им – Филип, който е и дългогодишен международен съдия.
И още на следващата година момичето носи медал – сребро от европейското за девойки и до момента е спечелила 12 отличия за Азербайджан от големи първенства. В колекцията тя вече има европейска титла при жените, става трета в света и участва на олимпийските игри Токио 2020.

„В началото имаше носталгия, разбира се, - признава Елис. - Но благодарение на татко и на сестра ми, я преодолях. Към хората трудно се адаптирах, нямат го онзи европейски манталитет, с който сме свикнали. Дотогава женската борба се приемаше с голямо недоверие. В началото отборът беше интернационален – имаше украинка, беларускиня също. Тепърва започват да развиват тази дисциплина. Климатът е доста влажен, но хубавото е, че постоянно пътуваме в различни страни за лагери и не се застояваме твърде дълго там.“

По борбата сестрите се „запалват“ покрай татко си. Любопитното е, че Джанан е родена в Германия, докато той има професионални ангажименти. Първо, като състезател в Бундслигата, после и като треньор. Елис пък е родена в Момчилград три години по-късно.

Баща им обаче става помощник треньор на олимпийския шампион Еньо Вълчев в неговия клуб и семейството се пренася да живее в Димитровград.

„С него постоянно бяхме в залата, боричкахме се и нямаше как да изберем друго – казва с усмивка Джанан. - Това, което ни е научил и ни помага и сега в живота, е никога да не се отказваме, въпреки трудностите.“

В началото и двете тeжко изживявали загубите, но после започнали да гледат по-философски на пораженията.

Въпреки че са постоянно в залата, двете не загърбват и образованието си, на което родителите им изключително много държат. Джанан е завършила 125-та езикова гимназия в София, владее английски и руски език. Елис се дипломира в Националната спортна академия и не крии амбициите си след време да продължи с треньорска работа.Тя има слабост и към книгите с философско съдържание, които биха й помогнали в бъдещата професия.

В последните години Джанан се откъсна от активния спорт, заради раждането на дъщеричката си Адел, плод на любовта й с вече бившия национал, а сега депутат Даниел Александров. 4-годишната чаровница е най-големият фен на мама и леля. А когато се борят, не спира да вика за тях я пред тепиха, я пред телевизора... Дали обаче ще избере пътя на спорта, времето ще покаже. Засега малката принцеса се чувства комфортно в залата.

„Спортът ни е отнел много от личното време, но и ни е дал много, изградил ни е като характери - допълва Джанан. - И в никакъв случай не мога да кажа, че щом съм жена, съм слаба. Напротив, смятам че можем да се справим и с всякакви трудности в ежедневието, на улицата.“

Независимо, че избират мъжки спорт, двете имат слабости и към чисто женски увлечения – разкрасителни процедури, облекло, среща с приятелки. А това, че в годините постоянно поддържат хранителен режим, за да влязат в категория, сега този негатив се е превърнал в техен начин на живот да изглеждат безупречно.

И докато по-голямата избира да продължи или не с активния спорт, Елис се е фокусирала върху предстоящите олимпийски квалификации. Първата е именно в Баку, а дали там „стените ще й помогнат“, ще видим в началото на месец април.