Едмонд Назарян: Иска ми се да участвам на световното
Автор: BGWrestling.bg
Едмонд Назарян вече все по-често е в залата след дълго лечение на травми. Двукратният европейски шампион и втори в света на класическата борба даде интервю пред руския журналист Вячаслав Абдусаламов, който бе на турнира „Дан Колов – Никола Петров“, завършил преди дни във Варна.
- Връщаш се постепенно към тренировките. Как се чувстваш?
- Имах тежка година, беше трудно и в психологически аспект. Но вече започвах леки тренировки, затова на този етап не си поставям големи цели. Когато вляза в кондиция, тогава вече ще си поставям и цели, както преди.
- Бързината и силата обаче не си ги загубил. Постригал си се също, с какво е свързано?
- О, да (усмихва се). Неотдавна се подстригах, махнат брадата. Знаете ли, когато се бориш, а косата е много – пречи. А и баща ми (б.р Армен Назарян) постоянно ми говореше, че трябва да се подстрижа.
- Тази година предстои световно първенство в Загреб през септември. Правиш ли си планове да участваш?
- Иска ми се. Но ще видим как ще се чувствам, в каква кондиция ще бъда, как ще си направя килограмите...
- Ако сега трябваше да участваш на състезание, в коя категория би се борил?
- Вероятно 67 кг. В момента работя върху физическата си подготовка, защото всеки който качва килограми трябва да е и физически силен. Защото в по-горната категория там състезателите залагат и на опита си. А техниката, борбата – те са в мен, когато изляза на тепиха, там се вижда какво импровизирам и какво мога да покажа.
- Твоят по-малък брат Гриша стана първи на „Дан Колов – Никола Петров“ и каза, че го много го стимулираш да върви напред....
- Така е, защото виждам, че има потенциал. Искам да се реализира и на световно, и на европейско първенство. Способен е! Но трябва да се труди и да има желание, мотивация. Има ги, трябва да се „запали“ искрата у него.
- Кой е по-талантлив от вас двамата?
- Вероятно аз, защото съм гъвкъв, имам бързина. Той също има талант, всичко това е от баща ни. И макар че Гриша не е бил като мен по успех в училище, той в живота си има чувството, интуицията.
- Искаш да се пробваш на 67 килограма. А на олимпийските игри следи ли точно тази категория?
- Да. С иранеца Саид Есмаели, който стана олимпийски шампион, имаме три схватки и три пъти губя от него. Той е най-неудобният за мен съперник, има прекалено голям усет към борбата.
- Как можеш да го пречупиш?
- Бях на път да спечеля втората ни среща, която беше в категория до 60 кг на световното при юношите в Уфа, Русия през 2021-а. Малко не ми достигна, имаше и съдийска намеса, анулираха моите точки, той после ме избута от тепиха и спечели с 2:1. Усещам я неговата борба. Но на моменти той ме превъзхожда – дали в тактиката или просто борбата при него е голяма дарба.
- А имаш ли си твоя запазена марка?
- Никога да не се отказвам. А иначе имам силно обратно хвърляне. Разбира се, имам и много-много други хватки (усмихва се).
- В периода 2022-2023-а получи голям признание. За теб хората говориха, че си бъдещият олимпийски и световен шампион, голяма звезда... След това получи травми, направи отстъпление и еуфорията около теб утихна....
- Знаех и усещах, че така ще стане. Прекалено рано започнах при мъжете. Още на 17 години правих лагери с тях, после дойдоха и всичките ми контуции. А след като станах европейски шампион на 18 години, получих първата си травма, последва дискова херния на врата, счупих ръцете си.... С една дума всичко тръгна едно след друго. 2021-а година също ми беше много тежка. Травмите са най-неприятното нещо за един спортист, защото след това трябва да се възстановиш и чисто психологически – водиш битка с природата, а не със съперника, имаш болки и ги търпиш.
- А минава ли ти е мисълта да приключиш с борбата?
- Разбира се. И тези мисли идват точно, когато изпитваш непосилна болка. И се питаш за какво и защо са всички тези страдания. Но когато осъзнаеш, виждаш, че тези моменти те каляват, праят те много по-силен.
- Докато си почива от борбата, със сигурност си се занимавал с нещо друго.
- Да, играех много на шахмат, обичам викторини... Шахматната дъска е като живота, фигурите са твоите ресурси, които трябва да използваш срещу съперника. Затова трябва да измислиш такива ходове, с които да го победиш.
- Каква комбинация, обикновено ти носи успех?
- Много обичам комбинециите с коня, най-опасната фигура – да дадеш една и да вземеш две.
- А четеш ли?
- Да, руска литература – Пушкин, Лермонтов, Достоевски и много други. В ученическите ми години учихме всичко (б.р Едмонд е завършил с пълно отличие руското училище към посолството в София).
- Не си си губил времето...
- Така е. Знаете ли, когато за първи път спечелих европейската титла на 18 години, имаше приказки, че е станало случайно и някои не оцениха постижението. Но после като продължих да печеля и в други категории вече започнаха да ме забелязват.
- Твоят брат каза, че харесва молдовския борец Виктор Чиобану. А когато го попитах за кого е бил, когато си се борил с него. Стигнахме до извода, че първата част е бил за Чиобану, втората – за теб. (б.р. Назарян побеждава молдовеца във финала на европейското през 2023-а).
- (смее се). Вероятно е бил за него, но на мен нищо не ми е казал.
-
- А общувате ли с Чиобану?
- Да среща ли сме се на лагери, два пъти сме се борили, не е лош борец. Аз харесвам атрактивните борци, които прилагат нещо нестандартно, защото самият аз обичам да измислям нови неща. Затова гледам да „открадна“ по нещо от съперника. В тези срещи резултатът няма толова значение.
- Малко страничен въпрос. Привлекателен младеж си. Имаш ли дама на сърцето?
- Засега не съм намерил.
- Не си намерил, защото изискванията ти са големи или не си срещнал подходящата?
- Аз съм тежък характер и гледам всичко – да бъде скромна, внимателна, къщовница, и разбира се, да се харесаме визуално. Също да е на 100 процента арменка.
- Обичаш колите, често ли си зад волана?
- Да, карам сестра ми, родителите ми..
- А с високите скорости как си?
- И тях ги обичам, стигал съм до 220 км.
- Ако изведнъж колата се счупи или спукаш гума, можеш ли да я смениш?
- Не, викам пътна помощ. Веднъж бяхме на лагер, спукахме гума, имахме резервна, но не заехме как да я сменим, викнахме баща ми, той влезе в ролята на пътна помощ (смее се).