Как борбата остана без шампион на европейско първенство
Автор: Красимира Станкова
В историята на борбата се е случвало да присъждат две титли, така е с Янко Шопов от световното в Сан Диего през 1979-а, когато Международната федерация обявяват двама шампиони – него и унгареца Ференц Кочиш. Същото се случва и на Мондиал 2023-а, ког
ато има двама победители в една от категориите на класическия стил (Давид Лозончи, Унгария и Али Ченгиз, Турция).
Но в историята на европейските първенства има само един случай, в който златен медал не е присъден. И това става на европейското в Йонкьопинг (Швеция) през 1984-а. На същото, на което Георги Мърков обезврежда човек, влязъл с пушка в залата, а по-късно получава за това награда от ЮНЕСКО.
Тогава за титлата в тежка категория на свободния стил спорят полският гигант Адам Сандурски и Салман Хасимиков, представител на бившия СССР. Полякът идва на шампионата със самочуствието на бронзов олимпийски медалист от Москва 80, Хасимиков пък има зад гърба си 4 световни титли. Съперничеството между двамата датира от почти 10 години и все превес има руският борец. Сблъсъкът в Швеция е последен, осми в кариерата за двамата.
Полякът пък е уникален с невероятния си ръст – висок е 2 метра и 14 сантиметра. И би му подхождало повече да е баскетболист или волейболист, затова често възниква въпросът дали такъв спортист изобщо може да се бори. Но най-високият борец в историята опровергава и най-големите песимисти – отличава се с невероятна сила и подвижност, носител е на три медала от световни първенства, като на два пъти остава на крачк
а от върха, със сребро. А от европейски шампиони има 6 отличия.
Шампионатът в Йонкьопинг е ключов за определянето на съставите за олимпийските игри, отборите са представени с най-доброто. Никой не се съмнява в успеха на чеченския борец в тежка категория над 100 кг, който дотогава има абсолютен превес над ръстовия поляк. Но Сандурски вече е натрупал опит, бори се като равен с равен и дава сериозен отпор на съперника. В края резултатът е 0:0, полякът тръгва за нова, решителна атака, но съдията отчита непозволени действия и дисквалифицира и двамата, като те взимат сребърни медали. На същото първенство Симеон Щерев (62 кг) и Ефраим Камберов (82) стават шампиони, а България печели още пет медала.
Семица по-късно олимпийската мечта угасва и за Хасимиков, и за Сандурски. Първо олимпийският комитет на СССР обявява бойкот на игрите в Лос Анджелис, макар че още преди първентството вървят слухове за подобни намерения. После към решението се присъединяват и голяма част от останалите държави на Източния блок.
За среброто руснакът е порицан в страната си, не получава държавна награда и тихомълком приключва кариера. А полякът същата година отива на турнир „Дружба“ в София, който заменя олимпийските игри, и печели сребро. Две години по-късно взима бронз от европейско първенство и завършва кариерата си с 10 отличия от големи първенства, спечелени за Полша.
Любопитното е, че Сандурски започва твърде късно да се занимава със спорт, чак на 20-годишна възраст. Дотогава не е имал никакво намерение да тренира борба. Но живелите на родното му градче Жешов съобщават на тогавашния треньор по борба Ян Малик, че в града им живее великан, който вдига варели, тежащи десетки килограми, работи усилено в гората и изкопава чакъл с огромна лопата. Така започва невероятната история на Сандурски, който заради внушителните си габарити се снима и в киното.
