Кирил Вътев: Борбата развива всички качества, но залите са почти празни

Автор: bgwrestling.bg

Кирил Вътев е един от успешните бизнесмени на България, сега министър на земеделието. 
Бивш селекционер на националните отбори за юноши и кадети по свободна борба.

Оттегля се от спорта през 1991-а, две години по-късно заедно с брат си Тодор Вътев създават компанията „Тандем-В“ за производство на месни продукти. После 2 години съвместява треньорска работа и бизнес (2013-2015).
Дългогодишен председател на Асоциацията на месопреработвателите в България.

В годините е бил член на комисията по маркетинг към Международната федерация по борба (UWW).
Когато е начело на националния тим, юношите печелят пет медала от световното в Австрия през 1988-а – злато, три сребърни отличия и бронз.
Предлагаме извадки от интервюто, в което Вътев говори по актуални теми пред списание „Спринт“ през 2017-а.

Качества
Бих направил спорта задължителен за тези, които създават условията за спортуване. Вижте, например, как е в САЩ – там е държавна политика да се спортува и в училищата, и в университетите. Един човек, който е минал през спортните битки, изгражда характер и приятелства за цял живот. При борците има една максима и тя е много ценна – научих я от един чеченски треньор, който каза: „У нас борец на борец не може никога лошо да направи. И нашият девиз е: „На тепиха сме врагове, но извън тепиха сме братя“. Той бе помощник-треньор на националния отбор на Русия.
В спортните битки, съчетани с възпитание и образование, се изграждат личности!

За спорта
На спорта му трябва да се върне към златните правила на българската спортна система. Защото благодарение на нея, много други страни в различни спортове постигат и днес успехи. А ние я отрекохме, разрушихме собствената си система. Така че бизнесът има какво да взима от спорта, а спортът – да си спомни за най-доброто от българската школа и спортна методика. И най-вече да се поучи от опита на големите ни треньори, тях ги забравяме...

За треньорите
На много места треньорите са ощетени, едва ли не унижени, говоря конкретно за борбата. А за да имаме талантливи състезатели, първо трябва да имаме добри треньори. И ако някой иска да разбере за какво точно става въпрос – нека да чуе интервюто на Бувайсар Сайтиев след третата му олимпийска титла в Пекин. Той първо благодари на всички треньори, които са го възпитали да стане такъв състезател. А у нас много състезатели си мислят, че са станали големи само защото са талантливи....

Изоставането на спорта
Спортът е огледално отражение на икономиката и културата на една страна. Погледнете Швейцария какви резултати има в традиционните за нея спортове – ски и тенис. За България резултатите от олимпиадата в Сеул никога няма да се повторят. Защото това бе апогеят на националната политика за високо спортно майсторство. Сега не е възможно да има такава национална политика, тъй като страната ни е на последно място по икономически показатели в Европейския съюз. Ако имаме по-добра икономика, със сигурност ще имаме и по-добър спорт, и по-добра култура. Спортът изисква много средства, много организация.
А в момента много треньори у нас работят без да получават и една стотинка – само от любов работят. Ядосват се, че никой не отива да ги види и да им съдейства поне за по-добра материална база. И това е голям проблем.

Спортните училища
Специално при спортните училища системата „парите следват ученика“ е несъвместима с техния смисъл. За да не се загубят парите от един калпазанин, който трябва да бъде изключен, защото намаленият брой ученици води до съкращаване на учители – пишат се оценки на празни изпитни листове, търпят се отсъствия и лоша дисциплина – това е пагубно и час по-скоро трябва да се спре. Преди най-добрият помощник на треньорите в спортните училища бяха учителите по физическо възпитание. Системата работеше страхотно. Сега, ако един треньор, отиде в някое училище, ще го изгонят. Така мой познат, треньор по борба, ми разказа, че негов състудент, който е учител по физикултура, затова че му е дал дете, го уволнили от училище. Така че сега е обратното – учителите не помагат на треньорите. Принудени са!
И бих препоръчал спортните училища да не започват от пети, а след осми клас. За да може децата да си останат в училищата, а училищният спорт трябва много силно да се развие. Сега на много състезания ходят участници за бройки.

Борбата и ММА
Преди години нямаше такова разнообразие от спортове. Тогава традиционните спортове бяха модерни. Сега има най-различни видове бойни изкуства, няколко вида карате, всички са гледали Брус Ли и искат да бъдат като него. Така че в маркетингово отношение борбата клони към нулата. Няма нито атрактивните срещи както в професионалния бокс, да не говорим за ММА, където има бой почти без правила. В борбата няма нито една хватка, която има за цел да причини травма, ако е изпълнена правилно. Борбата е спорт, който развива всички качества. Но за съжаление, ако отидете на едно състезание по борба, ще видите почти празна зала, а малкото зрители, ако ги има, до един са със счупени уши. Само бивши борци ходят да гледат борба. А на състезания за юноши и девойки може да видим и някой и друг родител.
Примерно в леката атлетика, за разлика от борбата, наградните фондове доста нараснаха, да не говорим за тениса, където създадоха много интелигентна система, която привлича голям интерес и много публика. Ето тук спортът има какво да вземе от бизнеса. Най-вече в маркетингово отношение.

Маркетинг
Има спортове с много добър маркетинг. Например на Илиана Раева шапка й свалям – тя прави уникален маркетинг на художествената гимнастика. Докато нейната по-голяма „сестра“ – спортната гимнастика, няма такъв добър маркетинг, макар че и там сме имали големи успехи и в някои отношения е дори по-атрактивна. Но както са казали хората: Където е текло, пак ще тече. С други думи традициите не са нещо насадено отвън, а идват отвътре – от културата на една нация, от начина й на живот. Не съм съгласен, че няма много пари за спорта. Някои федерации сега получават повече пари, отколкото преди. Просто сега няма такава добра организация и такава дисциплина. И причината е, че след 1989 г. от нашия манталитет избуяха най-негативните краски. А всичко положително сякаш излезе навън.

Конкуренцията
И в спорта, и в бизнеса конкуренцията ражда високи резултати при равни за всички правила. Онова, което прави конкуренцията нелоялна в спорта, е допингът, а в бизнеса у нас галено наричаме мощната „сива икономика“. Различното е, че в спорта има точно определени дати за всяко състезание и подготовката е целенасочена към тях. Докато в бизнеса състезанието е нонстоп. Дори когато спиш, състезанието тече.

Чужденците
България е страна със забележителни спортни успехи в недалечното минало, особено в борбата. Да натурализираме чужденци обаче, е белег за липса на приемственост и национално самочувствие. Това също е фактор, който влияе негативно за развитието на борбата у нас. Вместо да развиваме собствени състезатели, да отдадем заслуженото уважение и внимание на всеотдайните си треньори, вместо да стоим здраво на корените си, ние взимаме чужденци. Мъдрите в спорта правят друго. Когато Берти Фогтс напуска националния отбор на Германия поради неуспехи, написва стратегия за развитието на немския футбол, благодарение на която Германия стана световен шампион. Той казва, че клубовете трябва да работят изключително за националния отбор. А не да вземат чуждестранни играчи само защото са атрактивни и носят приходи. Предписва максимално внимание към детско-юношеските спортни школи. Националните треньори са задължени да провеждат семинари 2 или 3 пъти годишно с треньорите на детско-юношеските школи и да ги запознават с всички новости, които са видели в световния футбол.

Първенствата у нас
У нас държавното първенство по борба за мъже е карикатурно. Просто е гротескно да го гледаш – ветерани и юноши се борят за шампионската титла на България. А националните състезатели най-често не участват. Или участват по изключение. А през зимата националите участват в шампионата на Германия, за да си заработят бюджета за годината, тъй като у нас няма кой да им плаща. Ако осигурим на нашите млади таланти и техните треньори това, което даваме за чужденци, ще имаме състезатели, за които националният химн е светиня.

Различни цели
В момента конкуренцията в световната борба е в пъти по-голяма, отколкото до целостта на Съветския съюз. Сега всички бивши съветски републики участват самостоятелно и са много силни. Преди време, когато България бе втора сила в световната борба след СССР, имаше един турнир в Грузия, в Тбилиси. Тогава за националните състезатели казваха, че който не слуша, го пращат за наказание на турнира в Тбилиси. Има само двама български борци в свободния стил, които са ставали шампиони в Тбилиси – Огнян Николов и Валентин Йорданов. И за световни, и за олимпийски шампиони там беше страшно. В момента всяко световно и европейско първенство е като турнира в Тбилиси. Състезателите от бившите съветски републики са много и са силни.
Българските състезатели в борбата и в повечето спортове днес мечтаят за олимпийски квоти. А борците на Русия и бившите съветски републики наричат медал само златния олимпийски медал. Разликата в целите има космически измерения.

Спонсорството
Така или иначе за мен борбата ще си остане голяма страст и любов. Много български компании не подпомагат спорта, защото това няма да им донесе нищо. Никой не може просто ей така да дава едни пари. Към спонсорството у нас има много сериозно неразбиране. Когато някой бизнесмен по света е решил да спонсорира, той е преценил, че това ще му направи добра реклама и ще му увеличи продажбите. А ние го правим от любов към спорта.

Материала в PDF формат може да видите ТУК