Китайската система през погледа на Анатолий Белоглазов

сн. Личен архив

Автор: BGWrestling.bg

Анатолий Белоглазов бе треньор на китайския национален отбор по свободна борба през последните две години и половина. Договорът му с азиатците изтече през септември. Олимпийският шампион и трикратен №1 света засега не храни амбиции да продължи в азиатската страна, а междувременно направи и майсторски клас в родния си Калининград.
За работата си с китайския тим Белоглазов разказа пред руския  вестник„Спорт Експрес“.

- Какви ангажименти имахте с китайците, г-н Белоглазов?

- Моята задача бе да подготвя китайския отбор за олимпийските игри и за азиатските. Сега им предстои спартакиада на народите на Китай, ще тренират по провинциите си, затова национален отбор няма да се събира. При тях системата е малко по-друга. Казват, че преди олимпиадата отново могат да проявят интерес към мен, но ми е все едно. Нямам особено желание, а и малко се уморих от тяхната система. Там трябваше да доказвам много неща и абсолютно безсмислени. И между другото същото мнение споделят и други наши треньори, които са работили при тях. Те искат едновременно да вземат от съветския опит и да приложат китайския, но това няма как да стане за 2,5 години и да проработи.

- А как оценявате представянето на китайските борци, които останаха без медал в свободния стил на игрите?
- Ще започна малко по-отдалече. Класираха се за олимпиадата и всички се успокоиха, което за мен беше шок. Имахме 4-има състезатели от общо 6 на игрите, което се случва за първи път в историята. Досега китайците не са имали толкова борци на олимпийски форум в свободния стил. Скачат, радват се – ръководство, всички. Казвам им: „Момчета, едва сега всичко започва! Направили сме само една много малка крачка напред. Сега трябва да се подготвяме по друг начин.“ Всъщност там няма класни състезатели, само двама са. А големият им проблем е, че нямат квалифицирани треньори, които да ги изведат на определено ниво. За две години и половина при тях минах през абсолютно всичко.

- Как започнахте с азиатците?
- Първо работех с жените. Там към женската борба има много голям интерес, затова нямат проблеми със спаринг-партньори. Много пътуват, имат повече състезания, съответно и по-голямо финансиране. (б.р. на олимпиадата в Париж жените взеха три бронза). При мъжете е друго, там разчитат на двама състезатели - на 57 килограма и на тежка категория. Независимо от това, ако се бяха подготвили правилно за олимпиадата, шансове имаха всички момчета. На 65 килограма, например, имат едно момче, което страшно много харесвам. Загуби от Исмаил Мускаев последните секунди. А Мускаев е световен шампион, но той се бори с него като равен с равен, резултатът бе 14:14. За него имах големи надежди. Ръководството обаче казва: „Не, не, няма да стане“. „Та, нали виждам борбата му“, отвръщам аз.... За тях шампионатът на Китай е всичко, печелили са го по 10 пъти. Пита ги: „Интересно ли вие? Ами вдигайте летвата, имате възможности, но...“

- Защо вашите възпитаници не успяха да стигнат до отличията в Париж?
- Неотдавна си говорих с един американски треньор , който ми помага във фитнеса. И му споделих усещането си, че момчетата отидоха на олимпиадата психически неподготвени. Той ми отвърна, че има същото усещане и го вижда. В последния момент се отпускаха. Аз и досега съм в шок, досега не мога да повярвам какво се случи. През цялото време поддъжахме връзка по телефона (б.р. Белоглазов не заминава за олимпиадата). И все ги питах: „Момчета, какво става, обяснете. Мислите си, че нямате шансове? Не може така да разсъждавате.“ Но се оказва, че при тях в провинцията битува мнение, че щом си се класирал за олимпиада, значи си герой – показваха ги непрестанно по телевизията, а на заминаване цялото ръководство се „изсипа“ да ги изпраща. Мислех си: „Момчета, не може така, та ние едва сега започваме“

- Какво е различното в китайската система?
- Знаете ли, че там имат навика да не се боря първата част, едва след това започват. Казам им: „Ама вече изоставаш с 0:8, как ще се бориш?“ Още повече, че противникът е имал време да те усети, ще е доста по-тежко. Навремето им се смеех, защото имаха правило: ако спечелиш в последната минута две точки, резултатът се удвоява. И все ги питах: „Защо го правите?“ Отговаряха ми: „За да активизираме борбата“ Отвръщах: „Ама така ги учите да се борят само през последната минута. По-добре им дайте три предупраждения за пасивност и да приключват с борбата“. Но те си знаят тяхното: „Тези правила ги измислихме за Китай, за да ги мотивираме.“ Пак им обяснявам: „Мотивирате ги в друга посока. В последната минута се уморяваш, още повече и килограми си свалял, а вероятността да допуснеш грешка е много голяма. Как искате да побеждавате? Това са глупости, излиза, че трябва да рискувате в последната минута. Защо?“ Ето този манталитет ме убиваше. И това е само много малка част от китайската система. Аз с това се борех, борех, борех, но за съжаление времето не ми стигна. И постоянно трябваше на някого да доказвам нещо, което не е правилно.

- А как са организирани тренировките им?
-Там има страшно много началници. Над един стои друг, над него още някой, след това и още, и още...Казват: „Днес ще дойде ръководството на тренировка, всички трябва да са облечени така и така“. Отвръщам: „Това е обикновена тренировка, за какво е всичко това?“ Но при тях е така. Дойде някаква клечка, погледа две минути и си тръгна. След това тренировката тръгна в съвсем друга посока - напрежението изчезна, всички се отпуснаха и започна същинската работа.
И другото, което ме изненадваше. До последно ги натоварват с щанги. Момчетата вече килограми свалят, но те искат от тях максимално да са натоварени с щангата. „Недостатъчна физическа сила“, ми казват. „Кой смята така“, питам аз. „Там“, отвръщат ми и показват с пръст нагоре към ръководството (смее се). Гледам ги и не се сдържам: „Чуйте ме, 50 години съм в борбата, но така както вие се подготвяте за олимпийските игри на последните два лагера, не се прави. Казвам ви го от опит, дойдох тук, за да ви помогна“. Но тази постоянна борба с един, втори трети... Веднъж дойде някакъв ръководител, постоя 10 минути, нещо видя и казва: „Всичко сменяме“. Питам: “Защо? Обяснете, може би аз нещо не разбирам”. Но никой нищо не обяснява. Не казвам, че там всичко е лошо. Базите са великопелпни, всичко има, но културата е различна.
И навсякъде имат видеокамери, в залата за тренировка също. Началникът може да си стои в кабинета и оттам да гледа какво правят треньори, спортисти, масажисти, помощният персонал...

- Да не сте имали неприятен инцидент?
- Веднаж се разхождах из базата. Имаха два стадиона и наредени поне 100 маси за тенис, ако не и повече. Никога не бях виждал толкова много на едно място. После разбрах, че Китай е първи отбор в света по тенис на маса. Взех телефона и снимах масите, така както си стоях на балкона. Защото залата по борба беше отгоре, а масите отдолу. И какво си мислите, че стана? След 10 секунди дойде охрана от пет човека и ме накараха незабавно да изтрия снимките. Казаха ми: “При нас не може да снимате, забранено е!“ А аз просто исках да изпратя на сина си, за да види мащабите на всичко това. Освен това, никой няма право да пише за тренировките ми по борба с отбора на Китай, дори на мен, старши треньора, ми е забранено.
Всъщност китайците са големи работохолици, графикът им е изпълнен до краен предел, нямат грам свободно време. И смятат, че спортистът винаги трябва да е зает с нещо, не трябва да имат почива. Казвам ми: „Чакайте, те не са роботи!“. „Не, те трябва да работят всеки ден до скъсване“, отвърщаха ми. Уважавам тяхната култура, това е техният дом, тяхният живот и си казах, какво пък и аз им се бъркам...
А сутрин излизат и не поздравяват. За нас това е немислимо. Ние излизаме, казваме: “Добро утро, здрасти.” При тях няма такова нещо. Застават в строя и мълчат. Примирих се, щом е така, така. Не поздравяват- не поздравяват, но отиваме на тренировка и започваме работа...