Кривиралчев: Силнити борци са нищо без колектива

Автор: BGWrestling.bg

„Нашият спорт е индивидуален, но отделните силни борци са нищо без колектива“, казва Филип Кривиралчев на първата си среща с националния отбор.

Той е един от най-успешните ни треньори, води тима в класическия стил 10 години (1967-1977), включително и на три олимпиади. Неговите възпитаници печелят 82 медала от големи първенства, като титлите са 33 (4 олимпийски, 12 световни, 17 европейски). Под негово ръководство отборът ликува и с първата световна отборна титла на първенството София '71.

“В този миг един от тези, които бяха гърбом към мен, се обърна, по лицето му забелязах ирония – признава Кривиралчев. - Запазих самообладание....”

„Когато се роди колективът, ще се родят и големите успехи – продължава той пред отбора. - А защо още отсега не си поставим цел, към която да се стремим? И колкото е по-осъзната от всеки, толкова по-ясно ще вървим към нея. Аз така си представям: както тухла по тухла се гради хубавата сграда, така и ние бавно ще градим себе си и колектива. Големите откриватели най-напред са били големи мечтатели... Успявали са онези, които са водели борба - голяма и самоотвержена, за осъществяването на своите мечти. Какво ни пречи да си поставим цел – овладяване на най-високите върхове в борбата?“

Забелязах искрици на разбиране в очите им... Трябваше да разберат, че големите постижения се творят с колективни усилия.

За първия лагер обаче не всички идват, което смущава наставника. Но той не се паникьосва. За втория дори посочва в колко часа трябва да са по-рано на сбора, а именно 1,30 часа. Закъснелите ги връща.

„Когато си тръгнаха обратно, някои от момчетата заплакаха – споделя той. - Бях категоричен. Смятах, че без дисциплина успехи не могат да се постигнат. Най-добрите ми повярваха, младите тръгнаха без колебание. Първо, от отбора отпаднаха мързеливите. Отпаднаха и тези, които имаха за цел да излязат по един-два пъти в чужбина, и ако може с нещо да се облагодетелстват. Имаше и такива, които у нас проявяваха отлични качества, но ги беше страх на международния тепих. Тяхното отстраняване стана след неуспешно представяне на важни състезания. А „доброжелателите“ на борбата ги успокояваха с думите: Днес вас е отстранил, утре е негов ред.“

На първия лагер в Пампорово пък един от борците има рожден ден и моли треньора да ги пусне да празнуват в ресторанта. Наставникът разрешава, но условието е да се върнат до 22,30 часа.

"Знаех, че ще се почерпят, но съзнателно не възразих - продължава Кривиралчев. - Исках да видя как ще изпълнят нареждането ми.“

Когато наближава часът, треньорът отива в ресторанта. По масите не вижда празни бутилки, но си личи, че са пили. Поръчват и на него чаша вино, която той така и не докосва. Разговорите продължават...

„Съзнателно мълчах и не ги подканях да си тръгнат - казва селекционерът. - Те трябваше да свикнат на самоконтрол, а и да уважават треньора си. Прибрахме се към 23,30 часа. Може би някои си помислиха, че „пробивът“ е направен. Моето мълчание ги заблуди. На сутринта поотдено повиках всяко от момчетата. Разговаряхме открито. Стигнахме до общия извод: взаимно доверие, уважение и дисциплина са нужни, за да бъде изграден колективът.“

Кривиралчев признава, че Боян Радев, двукратен олимпийски шампион, е епоха в класическата борба. И винаги го сочи за пример по отношение на самосъзнателност в тренировките. Но не крие и неприятен случай с него, преломен в отношенията им. Тимът се подготвя за олимпиадата Мексико 68, но славният борец закъснява за сутрешното занимание и съответно e изгонен от наставника.

„Като си олимпийски и световен шампион, трябва ли целият отбор да те чака толкова време?“, попитал наставникът. Радев обаче раздразнен го реплекира: „Когато станеш ти като мен, тогава ще ми говориш така“.
Идва нова размянан на реплики: „Като теб никога няма да стана, защото съм треньор“, отвърнал Кривиралчев. А Боян го контрира: „Тогава няма да вляза в строя!“

Самият Кривиралчев признава, че в онзи момент е бил твърде строг с шампиона:

„Проявих ненужна амбиция и инат, но Боян трябваше да осъзнае, че е сгрешил. А да стори това му беше много трудно.“

Все пак случката дава резултат. За следващия лагер Радев закъснява с 5 часа по уважителни причини, но идва при Кривиралчев и го моли: „Ако е възможно не ме будете за физзарядка, трябва да се наспя добре. А от утре до олимпиадата, каквото кажете, ще изпълнявам.“

„И наистина Боян бе образец на дисциплиниран състезател – категоричен е Кривиралчев .- Въпреки многото неприятности, принципът: дисциплината еднаква и задължителна за всички, бе утвърден!“

След това на игрите в Мексико '68 Радев печели втората си олимпийска титла...

Из книгата "Българин да се наричам" на Филип Кривиралчев и Николай Чолаков