Невероятната история на Крис Кембъл

сн. социални мрежи

Автор: BGWrestling.bg

Крис Кембъл е световен шампион от 1980-а, като печели титлата само година, след като е станал вегетарианец. А 12 години по-късно взима и бронзов олимпийски медал в Барселона '92. Тогава успехът му в категория до 90 кг на свободната борба идва ден преди да навърши 38 г. И досега Кембъл държи рекорда на САЩ за най-възрастен олимпийски медалист в борбата.
Отказва се от спорта, за да започне кариера на адвокат, но съдбата му се преобръща пет години по-късно.

„Бях много нещастен като адвокат – признава Крис Кембъл „Борбата промени моя живот“. - Това бе най-депресивният, скучен период от живота ми. Имах гъвкаво, подвижно тяло, а бях принуден да седя с дни в офиса. Застоялият начин на живот просто разруши организма ми...“

Шампионът прави феноменално завръщане след петгодишна пауза. Дотогава, от 1984 до 1990-а, работи като адвокат на пълно работно време и тренира три пъти в седмицата. На състезания излиза едва през 1989-а, печели шампионата на САЩ, а на следващата година, 1990-а, взима сребърен медал от световното първенство в Токио. Година по-късно вече е на олимпийската стълбичка в Барселона.

„Когато станах вегетарианец през 1979-а спрях да ям наситени мазнини – споделя шампионът пред „Ню Йорк Таймс“. - Артериите ми вече не се запушваха, кислородът влизаше в клетките... Реално спрях да убивам организма си. Всъщност вегетарианството и йогата ми помогнаха да се върна в спорта. През всичките години, докато не се състезавах, тичах, правих упражнения, не ядях месо. Това ми помогна да контролирам теглото си и да запазя гъвкавостта си, бързината и силата. Да, не бях толкова бърз, както на 25 години, но скоростта ми беше, толкова, колкото ми бе нужна.“

Олимпийският шампион Кевин Джаксън, който дели една стая с Кембъл на лагерите и се подготвя заедно с него, пък споделя учудването си, как съотборникът му запазва своята сила и мускулатура без да приема животински протеини.

„Крис беше вегетарианец, но не приличаше на такъв, а на човек, който яде червено месо през няколко минути – казва Джаксън. - Беше много гъвкав, всеки ден се занимаваше с йога, правеше упражнения. Събуждах е в 6 сутринта и го гледах как се разтяга. Всяка година ходех при него в Сиракуза, оставах в дома му за известно време. Самият аз 10-14 дни споделях вегетарианския начин на живот, теглото ми падаше и така успявах да вляза във форма за новия сезон. На много неща се научих от него – на тактика, техника. Той беше особен борец, с невероятна техника. А, когато спечели първото си световно първенство през 1981-а, беше обявен за най-техничния борец в света – много силен физически, винаги на позиция и никога не губеше излишна енергия. Можеше и олимпиадата в Барселона през 1992-а да спечели, но руснакът Махарбек Хадарцев му създаде проблеми, макар че година по-рано го победи. Но Крис вече не беше толкова добър, както в началото на 80-те години, все пак беше готов да си съперничи с най-добрите.“

В момента Крис Кембъл е на 70 години, а от 4 е веган, като диетата му е още по-жестока. От менюто му са изключени и всички животински продукти, не яде сирене и мляко, но приема витамин Б-12. И изглежда, както и преди, все така физически здрав.

В кариерата си американецът печели и три пъти Световната купа (1981, 1984, 1991), има възможност да вземе и още медали от олимпийски игри. Но в Москва янките бойкотират форума, макар че Крис е в отлична форма и е фаворит в своята категория. А преди олимпиадата Лос Анджелис 1984 получава сериозна травма, после се насочва към адвокатската професия до 1898-а.

„След завръщането ми на първото световно пръвенство отидох по време на отпуската си, а същевременно работех като юрист – връща лентата Кембъл. - Звъни ми един ден шефът и казва: „Ела, да поговори.“ Отивам, а той държи вестник в ръката със статия за мен. И изрича: Крис, доколкото разбирам си голям талант в тая работа и ние не искаме да пречим на такъв талант, затова ще ти станем спонсори."
Тогава ми вдигнаха заплатата на 20 000 долара и ми уреждаха петзвезден хотел за всяко състезание, включително и кола под наем. Забавно е, защото когато бях на световното в Швейцария през 1977-а, спяхме в конюшни. По онова време федерацията на САЩ нямаше пари и нас ни настаниха в хангарите за коне... Ето такъв път изминах - от конюшните до петзвездния хотел. Мисля си, че ако имах спонсори през 70-80-те години можеше да спечеля още няколко световни титли...“