Садулаев: Можех вече да съм 7-кратен световен шампион, но...
Автор: BGWrestling.bg
Абдулрашид Садулаев спечели шеста световна титла в трета различна категория през миналия месец на първенството в Албания. Двукратният олимпийски шампион в свободната борба даде обширно интервю за местния вестник „Това е Кавказ“ в Дагестан (Русия), което ви предлагаме:
- Вече сте 6-кратен световен шампион, и то в три различни категории, което не е постигал друг борец. И сте само на грачка от Валентин Йорданов и Александър Медвед които имат по 7 титли на планетата. Иска ли ви се да поставите нов рекорд?
- Има една такава поговорка: „Лош е онзи войник, който не мечтае да стана генерал“. Аз още през 2021-а, след олимпийдата в Токио, пресмятах, че до 2024-а мога да стана 7-кратен световен шампион и 3-кратен олимпийски. Но има неща, които не зависят от мен. Заради санкциите не ни допуснаха до международни състезания една година. После реших проблема със здравето си. Всичко става така, както трябва да бъде.
- Какво значи победата за вас в Албания? И какво почувствахте тогава?
- Първо, аз не се подготвях за този шампионат, а за олимпийските игри. Все се надявах, че ще ме допуснат, не се получи. Годината беше трудна, особено психологически. Спечелих Яригинския турнир, после не ме пуснаха на европейското, спряха ме на румънската граница и се заядоха за визата, била подозрителна. После се подготвях за олимпийската квалификация. Бях напълно готов. Но ден преди да замина за Баку, ми казаха, че съм спрян от участие за една година, защото съм състезател на „Динамо“. В общи линии измислиха си причини, за да не ме пуснат на олимпиадата. И най-интересното е, че това преднамерено отношение бе само от страна на организаторите. На самите състезания никога не видях неуважително отношение към мен или нашите борци. Чисто психологически тези моменти много ме натоварваха. Бях в отлична спортна форма и морално подготвен, но олимпиадата мина покрай мен. Исках този медал за историята, лишиха ме. Преживях го тежко. После махнах с ръка и започвах своя живот.
Изведнъж след месец Международната федерация преразгледа решението, вдигна забраната за участие и аз започнах да се подготвям. До старта ми останаха месец и 10 дни. Трябваше да сваля от 97 на 92 кг. Не беше проблем, спрях сладкото и тестените изделия. Дни преди самото състезание съвсем влязох във форма. А когато станах първи..., трудно е да се обясни какво почувствах. Все едно да отидеш в пустинята и да загубиш камилата. А след две седмици изведнъж я намираш. Бях безкрайно щастлив!
- Често ли сте губили камила в пустинята?
- Бил съм в пустинята, но никога не съм губил камила (смее се).
- Подложихте се на тежка операция, на шийни прешлени година по-рано. Доктор Дмитрий Дзукаев ви помогна да се справите с този проблем, на него дори посветихте титлата на световното...
- Доктор Дзукаев е отличен неврохирург, изправи ме на крака. Той така преживяваше за мен и така се подготвяше за тази операция, както аз се подготвям за олимпийски игри. Нахъсваше ме и за трети олимиада. Но това не се случи в моята кариера тази година. Искаше ми се да му подаря такъв медал, затова му посветих тази от световното.
- Титлата от първата олимпиада посветихте на майка си, втората – на баща си, както и много други победи. А на съпругата ти Заира, няма ли да посветите?
- На Заира ѝ посвещавам всичките си победи вкъщи. Според дагестанските традиции на съпругите не е подволено да посвещаваш публично титли (смее се). Имам две малки дъщери, които също много се гордеят с успехите ми. За жалост не им отделям толково време, колкото бих искал. Много обичат да се разхождаме по магазините, да им купя нещо сладко, обожават сладолед... Но често не мога да с
и позволя нито сладолед заради състизанията, нито разходки с дъщерите си...
- А как се спасявате от феновете?
- Много ги обичам и уважавам, но понякога заради тях не мога да се подготвя нормално за състезание. Затова от време на време сменям телефонния си номер. Да се разхождам по града също е сложно. Затова се движа с кола. Понякога ползвам такси. Но се оказа, че и това не е най-добрата идея. Неотдавна си взех такси, за да отида на фризьор. Шофьорът ме разпозна и през целия път се учудваше, не можеше да повярва, че съм аз. И молеше да отменя поръчката, за да ме закара безплатно. Това, разбира се, е много приятно.
- С какво смятате да се занимавате в близко време?
- За щастие сега е зима и няма да имам работа в градината (смее се). Затова ще отида някъде на почивка. А и нещо вкъщи да свърша.
- Моля? Можете пирон да заковете или чешма да оправите?
- Мога, ако се налага. Но по-лесно ми е да извикам майстор, а самият аз да се занимавам със спорт. Защото спортът е като жената, ако му отделяш малко време, започва да капризничи (смее се).
- Ще има ли трета олимпиада за вас?
- Не искам да правя планове, но засега нямам намерения да прекратявам спортната си кариера. Възрастта ми, а и физическата форма, ми позволяват още да се боря.
- Какво бихте посъветвали младите спортисти, чийто път едва сега започва в големия спорт?
- Никога да не се предават. Със спорт се занимават най-често смелите и търпеливите. Трябва да бъдат готови, че ще имат много препятствия и недоброжелатели. Но това не трябва да ги пречупва, а да ги направи по-силни. Да си поставят цели и да ги преследват. Развивайте се не само физически, но и интелектуално. Слушайте по-възрастните за съвети, не правете нещо, което да ги накара да се срамуват за вас. Дръжте се достойно. И винаги помнете, няма невъзнараден труд. А това касае не само спорта, а и целия ни живот.