Сайтиев: Винаги съм се страхувал да не загубя на състезание

Автор: КРАСИМИРА СТАНКОВА

„Винаги съм се страхувал да не загубя на състезание, това за мен беше голям позор - да загубя и да се прибера у дома - признава Бувайсар Сайтиев. - Така паднах на един шампионат на Русия, плаках с часове, беше ме срам да изляза от трибуните, бях 14-годишен. Тогава видях как се бори Багаутдин Умаханов, който е двукратен европейски шампион. Беше дошъл за едно състезание на стадиона в Хасавюрт. Знаеше, че ще победи, излизаше с такова самочувствие и се бореше така уверено. Казах си: Ето така трябва да се боря. Но за да го постигнеш, трябва много да тренираш. И това го разбрах твърде рано. Защото, ако е точка за точка, днес ще спечелиш, утре ще загубиш – така рано ще остарееш и ще престанеш да изпитваш удоволствие от това, което правиш. А победите подмладяват, дават ти енергия. Наслаждавах се на борбата. На практика, докато бях на тепиха, зрителите нямаха съмнения кой ще е победителят. Всички знаеха, че Сайтиев ще спечели. Самият аз също го знаех. И може срещу някой съперник да излизах за пети, шести, осми път, но тренирах повече от него. Никога не съм излизал, за да отбия номера. Вероятно в това се състои умението да побеждаваш, цяла наука е...“

Трикратният олимипйски шампион почина внезапно, само седмица преди да навърши 50 години.

Сайтиев е един от най-титулуваните борци в историята на борбата. Става най-младият олимпийски шампион в свободния стил, на 21 години печели титлата в Атланта '96, като на финала побеждава шампиона от предишните игри Парк Джан Сун (5:0). След това взима златото през 2004-а и 2008-а. Има 6 световни и 6 европейски титли, само с една по-малко от славния Валентин Йорданов и Александър Медвед. И пет пъти е признаван за най-добър борец на годината. А през 2007-а получава наградата „Златна борцовка“ за най-добър състезател в историята на свободната борба от Международната централа.
Почти 6 години пък няма загуба, от август 1994-а до септември 2000. Преди олимпиадата в Сидни претърпява операция на крака, но въпреки това участава и... губи от американеца Брендън Слей, станал шампион.

Всъщност двама българи също са преборвали славния дагестанец. На световното в Гуанджоу 2006-а Михаил Ганев взима ценна победа с 2:1, а преди това Севин Миленов на юношеско първенство.

Сайтиев е роден в Хасавюрт, Дагестан. С борба започва да се занивама още 6-годишен, а на 14 вече става майстор на спорта на бившия СССР. След като завършва средното си образование, се премества в Красноярск, където по онова време е най-силната школа по свободна борба. Там започва да тренира при легендарния треньор Дмитрий Миндиашвили, при когото постига най-големите си успехи.

„Всъщност аз си мислех, че отивам при Миндиашвили, но го видях чак след две години – разкрива Сайтиев. - Бях 17-годишен юноша, а той ме беше оставил на други треньори, не мислеше, че толкова бързо ще напредна. Но аз още на следващата година спечелих шампионата на Русия, станах и №1 в Европа. А след още една година дебютирах на турнира „Иван Яригин“, тогава бях на 19 години. Станах първи, на финала победих световния шампион Борис Будаев и още някой. Миндиашвили беше в шок и вече започна да се оглежда за мен. Само за три години при него станах световен шампион, на 20. Работата между нас веднага потръгна.“

Шампионът разкрива подробности и за работата си с треньора, който му дава прякора жертва на Хирошима, защото бил твърде слаб.

„Миндиашвили има книга - „Умение да побеждаваш“- продължава Сайтиев. - Той имаше цел – да създаде идеалния борец, да го опише и всичко написано да го изложи във всяка зала. Според него идеалният борец трябва да влиза в схватка с пулс не по-малко от 120, трябва да атакува на всеки 15 секунди и така нататък. И ако се бориш по неговия модел, няма начин да загубиш. Именно към този модел ние се придържахме. А за да постигнеш всичко това трябва да притежаваш невероятна издръжливост. Освен това да вярваш в победата до последната секунда, независимо от всичко.
Защото обективността не винаги е обективна. Ето, сега например, играем шахмат, аз имам пешка, топ и крал, а вие куп други фигури. Изглежда, че имате повече шансове от мен. Но изведнъж столчето ви се чупи или телефонът ви ще прозвъни...Има милиони варианти какво може да се случи... Спортистът трябва да вярва в чудото на своята победа, но затова трябва много да се труди..“

И допълва, че семейната среда също силно влияе за успешното формиране на личността.

„В каквато среда се намираш, такъв и ще станеш – споделя той. - Семейството влияе на 60 процента. Казват, че ако общуваш с четирима души най-много, ти ще станеш петият от тях. Така че, ако семейството ти позволи да излетиш в Космоса, ще излетиш. Но ако, ти пречи, не ти помага – ще е сложно да излетиш. И практически невъзможно. А умението и търпението да работиш, всъщност това е и волята, която се гради в тренировъчния процес. Самият аз бях издръжлив, но допусках много грешки заради огромното ми желание да побеждавам. Когато започнах да работя с Миндиашвили той премахна от мен всичко излишно. И казваше: Каквото природата ти е дала, трябва да се вижда и развива, останалото - да се премахне. Като скулптор действаше – взима камък, маха излишното и остава каквото трябва.”

Сайтиев разкрива и как славният треньор „го е приземил“ след първото главозамайване.

„Бяхме на младежко първенство в Иран, 18-хиляди зрители в залата, аз в топформа, вече съм и първи човек при мъжете – разказва Бувайсар. - Удоволствие е да се боришв в такава атмосфера. Всичките си схватки спечелих с 15:0. Вдигнаха ми ръката. Аз си вдигнах и другата и помахах на зрителите. Ей, как не се хареса това на Миндиашвили. Започна: Ти, какво, артист ли си? Защо си вдигна и другата ръка?“ После ме извика в кабинета си. Даде ми 4 листа, в които беше описал всичките ми грешки. А аз схватките си спечелих с 15:0, само финала с 9:0. Там обаче пишеш – тук това не си направил, там онова.. Набързо ме приземи. Ето това е - победата не трябва да е на всяка цена. А да имаш умението да побеждаващ! Миндиашвили ми казваше, че първо трябва да победиш съперника териториално, после психологически. И едва след това идва техническата победа. Тоест, трябва да го притискаш, притесняваш, да си активен, той да се измъква от захватите ти, да доминираш и всички да го виждат. Предимството трябва да се печели милиметър по милиметър, така че ръцете му да окапят, краката му да омекнат. И в един миг да си каже: Какво беше това? Умението да побеждаваш е цяла наука....“

След като печели олимпийската титла в Пекин 2008, шампионът приключва кариера година по-късно.

"Бувайсар бе уникален талант – казва и самият Миндиашвили. - И не само спортен талант, който е фокусиран върху тренировките, точките и състезанията. Беше открит, много комуникативен с невероятно чувство на хумор! И много интелигентен – човек, който не само умее да слуша, но най-важното – да чува събеседника. При това неговият нрав никак не беше лек. Често заемаше позицията на опонент и се горещеше.“

През 2016-а Сайтиев започва политическа кариера, избран е за депутат от Държавната дума, става съветник на президентите на Чечня и Дагестан. 

Не загърбва и спорта, открива школи заедно с брат си Адам Сайтиев, също олимпийски шампион. Бувайсар често работи с младите, а в Красноярск, както и белгийските градове Ворикен и Ойпен се провеждат турнири в чест на шампионите.

Сайтиев бе също вицепрезидент на Руската федерация по борба, както и президент на Чеченската федерация. 

Семеен с шест децата, в последните години е имал увлечения и към градинарството.