Стефан Иванов: Не може да има нещо успешно без стимул
Автор: КРАСИМИРА СТАНКОВА
Стефан Иванов е трикратен европейски шампион, първият български мениджър в германската бундеслига. Сред неговите топ трансферни са редица именити наши борци - Валентин Йорданов, Армен Назарян, Рахмат Сукра, Серафим Бързаков, Михаил Ганев, Радослав Великов, Кирил Терзиев...
Самият той се състезава в Бундеслигата, след това става треньор и е първият българин, извел „Люкенвалде“ два пъти до титлата в Германия.
Има дълга кариера, бори си до 50-годишна възраст!
В периода 1979-1989 г. е един от най-техничните борци у нас, безупречно изпълнява хватката „мелница“.
В продължение на 11 години е капитан на националния отбор. И бивш помощник треньор на представителния тим, когато Валентин Йорданов печели олимпийското злато в Атланта '96.
- Дълго чакахме, 28 години, за да имаме отново олимпийски шампион в свободната борба. С какви чувства посрещнахте титлата, спечелена от Магомед Рамазанов?
- Да си призная очаквах медал, но не и титла. Гледах борбите му на живо на последната квалификация в Истанбул, на която спечели и квотата. Там обаче не блесна, както го направи на олимпийските игри. Но в Париж беше безупречен. И физически, и тактически, особено във финала срещу иранеца Язданичерати, преди това в полуфинала срещу американеца Брукс, буквално в последните секунди измъкна победата. Радвам се, че българската борба има отново олимпийски шампион. Това е нещо положително за спорта. Ако имате предвид, че е израсъл в Дагестан и е възпитаник на тамошната школа. Ами то и други държави имат руски борци, които също взеха медали за новите си страни. А представете си, че ги нямаше тези титли, какви щяха да са заглавията в медиите: Борбата умря.... Въпросът е сега ние как ще се възползваме от този успех.
- Какви трябва да са следващите ни стъпки, за да не чакаме нови 28 години за олимпийска титла.
- Обикновено около подобни успехи еуфорията е много голяма. Надявам се и сега доста деца да предпочетат да тренират борба. Но не трябва да ги чакаме те да дойдат при нас, а ние да ги търсим в училищата. Ключова роля обаче имат треньорите - да умеят да задържат тези таланти в залата, за да има време за подбор на по-късен етап. Затова напълно подкрепят мнението на Иван Цочев, че трябва да се работи върху квалификацията на треньорите. Но каквото и да правим, другият сериозен проблем при нас е липсата на добро финансиране, треньорите не са мотивирани.
- Вие сте от Бургас, там общината доста помага на спорта...
- Специално за мен се води грешна политика. Защото трябва да има разделение – спорт за високо спортно майсторство - за онези, които отиват на олимпиада, и масов спорт – за онези, които тренират за здраве. Сега всичко се дава за масов спорт, а после чакаме медали от олимпиада. Как да стане? Ще ви дам пример. Общината в момента финансово подпомага 125 клуба в Бурас, а нямаше нито един представител на олимпиадата. За сравнение преди години бяха едва 8 клуба и почти от всеки имаше състезател на игрите. На олимпиадата в Москва 80 почти половината отбор беше от Бургас.... И другото, за всички зали в града се плаща наем, тоест общината дава едни пари, а после, като си платиш наема, си ги връща. Излиза, че нейният принос е нула.
- Същото е и с държавните бази, на които се подготвят и националите. Разликата е, че там парите минават през федерациите.
- Абсолютно.
- Казвате „да се търсят деца“. Как на практика това да стане?
- Борбите от край време са били по събори. Всички големи борци са излезли оттам. А традицията продължава и до днес, за щастие. Няма събор без народни борби, там се събират много участници. И забележете, има много награди. Не може да се опитваш да правиш нещо успешно без да има стимули, това е движещата сила.
Та ние и сега на държавно първенство не можем да си премираме шампионите дори с по 100-200 лева, например. Какъв стимул да има този състезател да продължава? Как е в цирка? Там маймунката като направи някакъв номер, накрая ѝ дават лакомство. Не може без стимули...
Разбира се, и по училищата. Но треньорите трябва да имат достъп, за да обяснят на децата и родителите какви са предимствата да спортуват, защото те и едно кълбо напред не могат да направят. А вече след това да ги ориентираме към борбата. Навремето специално търсеха, по-буйните, по-щурите деца, които бяха и бъдещите шампиони, сега тази практика е нарушена....
- Дълго време бяхте част от една „добре сработена машина“ - германската бундеслига. Как успяха там да направят първенство на най-високо ниво, така че да е притегателно място за всички най-добри борци от Европа и света.
- Да, 12 години. Германците много "откраднаха" от нас, да не кажа цялата система. Още, когато бях спортист, често се случваше треньорът да ме пуска да водя тренировките, а той заставаше отстрани и всичко си записваше. Така постепенно взеха нашия опит. В момента имат пет лиги, най-висшата е първа. Това са отборни срещи, които ние в България имахме преди, сега вече нямаме. Действително интересът е много голям, пристигат борци от цял свят. Защото от една страна заплащането е много добро. От друга, състезателите имат възможност да се борят с равностойни и по-добри от тях съперници, тоест имат една качествена подготовка. И то целегодишно. Навремето Валентин Йорданов идваше от „Фокскечър“, от Щатите, за да се бори. Представете си за какво ниво става дума. Освен това ангажиментът им беше от петък до неделя, щом свършат се прибират обратно със самолета.
- За състезателите може и да е добре, но нашите треньори се оплакваха, че това нарушава подготовката им.
- Да, и аз съм го чувал. Ами, когато му вземеш най-добрите 5-6 състезатели, с вторите ли хора в категориите да направи лагер? Оттам се получаваха негативите. Но смятам, че е нещо положително, защото в процеса на подготовка всички търсят да се обиграват, ходят на турнири. А Буднеслигата им го предлага безплатно, без федерацията да се налага да плаща и лев.
- Как се финансира Бундеслигата?
- Изцяло от спонсори! Но рекламата е много голяма, интервюта по телевизията, излъчване, плакати по улиците...Спонсорът, когато дава пари, иска неговото име да се вижда и чува.
- В България може ли да се направи нещо подобно?
- Всичко опира до пари. Смятам, че сега е моментът бивши борци, които имат бизнеси, да помогнат на спорта. А не да се разчита само Гриша Ганчев. И другото, за да вървят нещата, трябва да имаме емблема. А нашата емблема е Валентин Йорданов, който в момента е леко в страни от борбата. Той трябва да е най-отпред, дори и нищо да не прави. Защото където и да отиде по света, за него вратите са навсякъде отворени.
- Казват, че „всяко ново нещо е добре забравено старо“. Какво бихте върнали от предишната система, така че да е приложима и сега?
- Преди често на лагерите канеха различни шампиони, които да покажат своите коронни хватки. Веднъж някой от леките категории, следващият път друг от по-горната и така ги въртяха. Гост-лекторите биха били много полезни и сега. Ако пък имаме чужди треньори, задължително трябва да има и двама-трима наши, които да се учат от тях, както навремето направиха германците, те се учеха от нас.
- Вие включвате ли се в подобни тренировки на местно ниво?
- Често ходя, гледам. Ако ме попитат за съвет, давам. Имаме много талантливи деца. Но, за да изградим една печеливша структура, трябва пълна промяна.
- Ако трябва да поставите оценка на българската борба в момента по шестобалната система, каква би била тя?
- В момента силите са много изравнени, не са само Русия, Иран, както беше преди години. А ние изоставаме. Спрямо това, което сме в момента сред останалите, оценката ми е три. Чака ни много работа, но имаме добра стартова позиция...
