Стотици посрещнаха Магомед във Велико Търново

Шампионът разказа за първите си стъпки в борбата и даде съвети на децата

©Ростислав Грънчаров

13 август 2024

Автор: BGWrestling.bg

Стотици посрещнаха олимпийския шампион Магомед Рамазанов на стадион „Ивайло“ във Велико Търново.
Именно за местния клуб „Илия Павлов“ се състезава златният медалист в свободната борба от игрите Париж 2024.

А титлата е първа в историята за старопрестолния град.

„Благодаря на България и на Велико Търново - каза шампионът, който е родом от руската република Дагестан. - Благодаря за подкрепата и посрещането. Дано съм дал мотивация на децата, за да имат цели, които да преследват.“
Ще помагам на моя град, защото трябва да се инвестира в професионалния спорт.“

Шампионът бе посрещнат по стар български обичай с погача, мед и шарена сол.

А на въпрос дали този медал е повече за България или Русия, шампионът отговори: „Той е общ, защото България ми даде възможност да участвам на олимпиадата, а Русия ми позволи да се боря и много време се подготвях там.“

От общината обявиха, че шампионът ще получи ведомствено жилище, за да може да доведе семейството си във Велико Търново. Ще получи и титлата „почетен гражданин“.

А неговият треньор у нас Мирослав Колев ще бъде удостоен с почетната награда „Велико Търново“.

"Емоцията е неописуема – каза Колев. - В България имаше такива моменти, когато не малко хора, мислеха, че той няма да успее, защото вече е на 30, а и почти три години не се бе състезавал. Но аз повярвах и нещата се случиха. Децата в клуба много го обичат, той често води тренировките. И покрай него много се мотивират.“

На тържеството присъстваха и изявени наши шампиони от близкото минало – Иван Шавов, Румен Павлов, Михаил Ганев, Радослав Великов...

След официалната част Магомед влезе в препълнената зала по борба. И пред любопитните погледи на децата разказа как е започнала неговата кариера, за да стигне до олимпийския връх.

"Започнах в родното ми село Октябърское, в което залата по борба бе в пъти по-малка от тази на „Ивайло“ - сподели той. - Нямаше тепих с олимпийски размери, покривалото беше много старо, а след тренировките сами си го кърпехме."

И призова децата да изпълняват наставленията на треньорите, но и да слушат родителите си.

„Те винаги ви мислят доброто – продължи Магомед. - На тях искам да кажа да не очакват прекалено бързи резултати, а да вярват и да ви подкрепят. И още нещо, което трябва да запомните. Не е най-важното дали ще станете олимпийски шампиони. А да сте добри хора! Защото човешките качества стоят над спортните!“

И допълни на какво са го учили самия него в първите му години.

„Баща ми и моят треньор ми казваха, че най-важното за постигането на спортните успехи е желанието – разкри той. - Няма спортист, който да се е родил готов шампион. Човек не се ражда шампион, такъв се става с много упоритост, с труд и с постоянство. И не на последно, а всъщност на първо място е желанието, вярата в успеха. Когато имате желание и когато всеки ден работите с мисълта, че трябва да сте най-добрият, тогава все ще се намерят и хората, които да ви подадат ръка и да ви помогнат в решаващия момент. Когато човек се труди, нещата няма как да не се получат!“

Шампионът разказа и за подготовката си за олимпиадата, която е преминала основно в руската република Кабардино-Балкария и Махачкала.

„Олимпиадата е веднъж на 4 години, ако загубиш, чакаш нови четири години – продължи шампионът. - Затова по време на игрите трябва да си много уверен в себе си и концентриран. И да спазваш строг режим, за да си в най-добра форма. Защото на олимпийските игри няма слаби съперници. Дори и онези, които изглеждат по-слаби, не трябва да се подценяват в никакъв случай.
Аз преди да изляза на тепиха си изключвам телефона, сядам и се настройвам за предстоящата схватка...“

А за финалната си схватка, в която победи големия фаворит Хасан Язданичерати (Иран), шампионът заяви, че нито за миг не се е отпуснал, въпреки че съперникът му е бил с травма.

„Иранецът е легенда в борбата и е изключително опасен съперник – казва Магомед. - Не можех да си позволя да го подценя. До края на срещата не знаех дали в един миг няма да ме изненада. Знаех, че и той ще се бори до последната секунда. Затова до края на срещата не позволих да дам свобода на емоциите си. Чак в края, вече при резултат 7:1, по очите му видях, че се предава...“