Треньорът на класиците: Готови са за медал в Париж, стига да се справят с напрежението
Автор: Красимира СТАНКОВА
Вече няколко месеца националите по класическа борба работят с нов треньор. 36-годишният Сослан Фарниев идва от Русия, възпитаник е на осетинската школа, световен и европейски шампион за юноши в тежка категория, носител на Купата на европейските шампиони. И капитан на националния отбор.
Бивш помощник треньор на „сборная“ при мъжете, когато наставник е олимпийският шампион Алан Хугаев (2021). В продължение на две години, до 2022-а е начело на представителния тим на Русия за възраст до 23 г. Преди да дойде в България е селекционер на отбора на Ямало-Нинеския окръг в родината си. И 6 години е избиран за най-добър треньор на региона. Той бе в ъгъла на Айк Мнацаканян, който в последната олимпийска квалификация в Истанбул спечели квота за България за Париж 2024. А по-рано този сезон другият олимпиец в тима - Семен Новиков стана за втори пореден път носител на златния пояс „Никола Петров“.
В инстаграм Фарниев има близо 25 000 последователи.
- Във вашия профил в инстаграм, често публикувате различни тренировки с момчетата. И прави впечатление, че са много различни, много натоварващи и трудни за изпълнение...
- Нещо нормално... Не можеш да очакваш сериозни постижения на състезание, ако не си положил сериозен труд на тренировки....
- Какво променихте в начина на подготовка?
- Личното ми впечатление е, че в България има много добри борци, но я няма онази организация на подготовка, която трябва да я има. И това е едно от нещата, които се опитвам да променя.
- Сякаш сте прекалено млад за треньор...По-трудно ли се работи със състезатели, с които нямате много голяма разлика в годините?
- Треньорът не е бавачка, той трябва да изцеди най-доброто от един състезател. Затова не за всички той е добър. Но когато виждаш резултати от това, което правиш, значи работиш в правилна посока. Лично аз като треньор за 10 години имам 14 състезатели в националния отбор на Русия. Всъщност някои смятат, че треньорската работа се ограничава с приключването на тренировката, но не е така. След това се прибираш, анализираш. За последния месец, например, съм изписал две тетрадки с анализи и резултати... И както състезателите се развиват, така и треньорите трябва да работят върху себе си, да се усъвършенстват. А онези, които смятат, че всичко знаят, за мен са глупаци.
- Едва на 24 години, веднага след края на състезателната си кариера, ставате треньор...
- Така е, моят наставник в националния отбор – олимпийският шампион Мнацкан Исканадрян видя в мен някакви качества и ме подтикна да се развивам в тази посока. Много ми харесваше начина, по който обясняваше всичко. Ние и до днес поддържаме връзка и изпитвам много голямо уважение към него. Всъщност това, което исках и не успях да постигна, като спортист, сега искам моите състезатели да го постигнат.
- Казват, че добрият треньор трябва да е и добър психолог. Вие как работите в тази посока с момчетата?
- То е като с шофирането. Според ситуацията знаеш къде да подадеш газ или да отнемеш. Всички са отделни личности, някои са физически по-здрави, други компенсират уменията си с интелигентност на тепиха, затова подходът трябва да е индивидуален. Иначе треньорската работа е комплексна, не е само психология. Трябва да разбираш и от анатомия, и от възстановяване, и от правилно хранене...И не само. Аз дори познавам приятелите, близките на моите състезатели, защото много е важна средата, в която се движат и как тя ще им повлияе. Живея със спорта 24 часа.... В отбора има два вида борци. Едните, които искат просто да си прекарат времето, и други, които се стремят към високи резултати и правят всичко, за да се развиват и вървят напред. И когато дойдат нова състезатели, те гледат и едните, и другите. Ролята на треньора е именно в това онези, които се стремят към високи постижения, да са повече от другите.
- Конкуренцията стана много голяма, как мотивирате вашите борци ?
- И тук е много индивидуално. Отново много добре трябва да ги познаваш и да знаеш дали да го похвалиш или да му се скараш. Освен това, когато всички по веригата си вършат работата и резултатите са налице, това също мотивира много. Имам предвид състезатели, треньори, федерация, спонсори, в лицето на Гриша Ганчев и Данаил Ганчев, заради които избрах да дойда в България, макар че имах много други предложения – от Казахстан, Индия, Швеция... Но за първи път виждам човек от ранга на г-н Ганчев, който така да обича борбата и да живее със спорта. И ако се наложи на състезателя и чаша вода ще му занесе. Тук има абсолютно всички условия за пълноценна подготовка – и лагери, и екипировка, и възстановяване..
- Осетия и Дагестан са сочени за едни от най-добрите школи по борба в света. Има ли момче в тези региони, което да не е тренирало вашия спорт?
- Почти не (усмихва се). Дори при нас, когато си хванеш такси и се заговориш с шофьора, един друг се питаме кой в коя школа е тренирал. При нас борбата е възпитание, култура. Всяко дете, дори и за няколко месеца е минало през залата, защото още от най-ранни години у нас се възпитава, че спортът дава здраве, учи на дисциплина, на трудолюбие, формира навици. При нас борбата е национален спорт. Ние към нашите треньори имаме безкрайно уважение. А да отидеш на тренировка и да кажеш „не мога, не искам“ е немислимо.
- Осетия е силна сякаш със свободната си борба, а вие защо избрахте класическата?
- Не е точно така. В нашата република населението е 700 000 души, имаме 14 олимпийски шампиони по класическа борба. Сред тях са Хасан Бароев и Алан Хугаев, с които бяхме в един отбор в московския „Торпедо“, наш треньор беше Владимир Уруймагов. Но при нас тези, които тренират свободна борба са повече, отколкото онези в класическата. И свободната е по-популярна в кавказката част на страната, а класическата – в централна, северна Русия. Затова, когато искаш да се развиваш на по-високо ниво преминаваш в друг отбор,където този стил е развит, както ние направихме с „Торпедо“ (Москва). Между другото аз съм тренирал и съм майстор на спорта по свободна борба...
- А уменията в свобод
ната, помагат ли на класическата борба?
- По-скоро пречат. Но уменията в класическата помагат на свободната.
- Какви са очакванията ви за олимпиадата?
- Не бих прогнозирал категорично, защото с момчетата работя едва от няколко месеца. Съвсем друго е, когато с тях съм целия олимпийски цикъл. Но бих отговорил така: готови са за медал, стига да се справят с напрежението. Защото олимпийските игри са съвсем различно състезание. Там колкото и да си подготвен, има голям процент психологията. Имало е случаи, в които борци стават световни шампиони година по-рано, на самата олимпиада обаче не могат да вземат медал, а следващата пак са №1 в света. Така че, за да вземеш медал на игрите, трябва да се справиш с вълнението.
- Поради една или друга причина някои от най-добрите ни състезатели не успяха да се класират за олимпиадата. Какъв потенциал виждате в отбора?
- И Кирил Милов, и Еди Назарян са професионалисти, всеки от тях може да вземе медал. Всичко зависи от техния характер и психологическа подготовка. И когато има един колектив, а в случая го няма, и всеки изпълнява функциите си, като „швейцарски часовник“, тогава ще има и резултати. Но трябва да се започне от самото начало на олимпийски цикъл. Работим ли по този начин, за 2028-а очаквам класираме поне на петима състезатели и 2-3 медала...