Янчо Патриков: Обичам успелите, бях щастлив треньор
Автор: Красимира СТАНКОВА
„Моето хоби е спортът, без него нямаше да съм Янчо Патриков – казва европейският шампион и именит треньор, който днес трябваше да навърши 80 години. - Не понасям загубите нито на тепиха, нито в живота. Обичам победите и успелите.“
И допълва, че най-ценният му спомен като спортист е именно когато му връчват златния медал на континенталния шампионат в София през 1969 г. пред препълнените трибуни на стадион „Васил Левски“.
Освен №1 в Европа той става и трети в света. А най-големият му конкурент в категорията е Иван Шавов, първият носител на пояса „Дан Колов“.
„Той беше моят душманин - признава Патриков, който има три коронни хватки – самолет, опаковка и вътрешна сърма. - Заради неговата конкуренция в категорията щях да имам още 5-6 медала от големи първенства. Излизали сме с пукнати глави от схватки помежду си, но си останахме приятели.“
А след края на състезателната си кариера става успешен треньор. Дълги години е начело на отбора на ЦСКА, както и на националния тим по свободна борба. Сред неговите възпитаници са плеяда изявени наши борци – Валентин Йорданов, Симеон Щерев, Иван Цонов, Рахмат Сукра, Александър Нанев, Мариан Недов, Валентин Желев, Георги Янчев, Марин Герчев, Ангел Тодоров, Михо Дуков, Георги Калчев, Камен Пенев , Илия Павлов, Камен Томов, Николай Касабов....
„Бях щастлив треньор – продължава той. - В ЦСКА не знаехме загуба. Колорадо Спрингс - 4 световни шампиона, Гърция - 4 европейски шампиона, на световното първенство в Токио - 6 финала за златен медал. Имаше неудачи, но победите и хубавите неща бяха повече. Бяхме отличен колектив!“
И признава, че е бил взискателен треньор. „При мен хък-мък нямаше, това да закъснееш за тренировка 
беше абсурд - допълва роденият в грудовското село Светлина специалист. - Иначе как ще създадеш олимпийски и световни шампиони. Не съм правил компромиси особено с най-близките си. Валентин Йорданов ми е казвал: „Аз съм ти най-добрият състезател, а ти се караш най-много на мен.“ Така е, защото от него винаги очаквах златен медал. Гордея се с много от моите състезатели, но Валентин Йорданов е извън класацията – с него се гордее целият свят и българският спорт.“
Патриков не скрива и болката си от промените, които застигнаха българския спорт след прехода.
„Сега младежите се различни - казва той. - Заряздат световно първенство, например, и отиват да се борят в Бундеслигата, където щели да му дадат 1000 евро. На своя глава хваща самолета и заминава. Така титли от големи първенства няма как да се спечелят. Да не говорим, че преди на републиканско за юноши се избиваха, за да бъдат предпочетени след това от силните отбори като ЦСКА, „Левски“, „Славия“. А сега се класират на 9-то или 10-то място и дори на училище не ходят. Учители и треньори ги пазят, защото имали делегиран бюджет... И после накъде? Дотук са!“
Специалистът е категоричен, че и допингът, който застраши ремонето на спорта, също пречи.
„Винаги съм бил против стимулантите, това прави спорта мръсен – продължава той. - А в борбата допингът не върви. Тук трябва не само физическа сила, а тактическо мислене, стратегия. Състезателят трябва да усеща противника и да предвижда следващия ход на съперника, да умее да го провокира с лъжливи движения, за да го накара да сгреши. В тези неща допингът не помага!“
И изразява мнение, че борбата отстъпва от позициите си, заради липса на държавна политика за спорта. „Трябва да се помисли за възстановяването на „Олимпийски надежди“ с бюдежта от министерството на образованието и с помощта на отделни федерации за подсилки и възстановяване – смята именитият треньор. - Като прибавим и нароилите се бивши съветски републики, много е трудно да си конкурентен..“
Патриков загина през 2014-а в атомобилна катастрофа, малко след като навърши 70 г.
„Елитните борци никога не са били мутри, гарантирам – откровен е шампионът. - Самозванци, колкото искаш. Повечето от моите състезатели след това успяха в живота, защото съм ги научил на ред и дисциплина. От България по-хубаво няма, камъкът си тежи на мястото си, не го приемам това да се състезаваш за друга страна. Искам силен роден спорт и развиваща се държава!“
Използвани са интервюта от в. "24 часа" и "Флагман".