Райко Петров
Автор: bgwrestling.bg
Проф. Райко Петров е един от най-успешните наши треньори. Наричат го още „Бащата на свободната борба“, „Патриархът на българската и световна борба“.
Той е начело на националния ни отбор 15 години (1954-1969). И е най-младият селекционер на представителен тим, едва на 23.
Само три сезона, след като е поел отбора в свободния стил борците взимат първите четири олимпийски медала - Никола Станчев печели титлата в „Мелбърн 56“, която е и първа за целия български спорт, а Димитър Добрев, Петко Сираков и Юсеин Мехмедов са сребърни медалисти.
На следващата година, 1957-а, Сираков става първият световен шампион на България. Сред неговите възпитаници са още Лютфви Ахмедов, който е без загубена точка в цялата си кариера, Еньо Вълчев, Продан Гарджев, Боян Радев, Муса Алиев, Саид Мустафов, Осман Дуралиев, Баю Баев... Тимът стига до топ 3 на света.
Под негово ръководство борците печелят 64 медала, като само от олимпийски игри са 14, останалите са от световни и европейски първенства.
Треньорката му кариера приключва през 1969 г., когато е избран за председател на БФ Борба и за научен сътрудник в НСА.
Като треньор и ръководител участва на 12 поредни олимпиади!
Член на Изпълкома на Международната федерация по борба в продължение на 30 години (1973-2004) и неин вицепрезидент 15 години. Първият професор по борба (1969).
Той е и най-дългогодишният председател на Българската федерация по борба, управлявал 21 години (1969-1990).
След олимпийските игри Мексико '68 се оттегля от треньорската си дейност и се захваща с наука, като вече има издадени 5 книгии десетки статии. Става преподавател в Националната спортна академия (НСА) и завеждащ катедра „Борба и Джудо“ от създаването ѝ през 1973 до 1991 г. После става ректор на НСА (1978-1990).
Бил е в Изпълкома на Световния съвет за наука и спорт към ЮНЕСКО (1976).
Дългогодишен директор на Висшата треньорска школа към Международната федерация и главен редактор на издаваното от нея списание „Теория и практика на борбата“.
Член на Академията на науките в Ню Йорк (1997) и почетен професор на Руската спортна академия.
Автор е на повече от 300 научни публикации има и над 80 книги. Трудовете му са преведени на 15 езика – английски, френски, немски, руски, персийски, иврит, арабски, италиански, полски...
Научните му изследвания се характеризират с универсалност, голям обхват и приложимост относно тренировъчния процес в борбата.
През 2002-а славният българин е удостоен с орден „Златна огърлица“, най-високото отличие на Международната федерация по борба. Две години по-късно е приет в Залата на славата на световната борба.
Международната федерацията по борба учредява и награда на негово име (2014), която се връчва на изявени специалисти с принос към науката за борбата.
През 2019-а е организиран и първият детски турнир „Райко Петров“, а в НСА е издигнат паметник на професора.
Още за Райко Петров ТУК